Определение № 691 от 01.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1668/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Г., Е. [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. Т., срещу решение №2185 от 18.12.2014 г. по гр. дело №2386/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение от 22.05.2014 год. по гр. дело №13635/2013 г. на Пловдивския районен съд и са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу М. Т. Г., Е. [ЕГН], за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №61/1985 г. до размер на Ѕ идеална част от имота, отговаряща на наследствената квота на ответницата и за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на договора. Въззивният съд е приел, че ищцата през 1985 г. е прехвърлила процесния имот на сина си Т. Г., който през 2009 г. е дарил същия на дъщеря си – ответницата по исковете. Последната е продала имота преди предявяването на исковете на трето лице. Т. Г. е починал и е оставил за наследници син и дъщеря. Не е установено ищцата, след смъртта на сина си, да е поискала изпълнение на договора от страна на ответницата. Ищцата не е дала възможност на ответницата да полага грижи за нея. Ето защо има забава на кредитора, който е попречил на длъжника да изпълни задължението си. Кредиторът не е извършил необходимите действия от своя страна да уведоми длъжника, че му дължи изпълнение на поетото от наследодателя му задължение, а освен това не му е предоставил и възможност за изпълнение. Ето защо исковете са неоснователни. Ответницата по касационната жалба М. Т. Г., Е. [ЕГН], [населено място], оспорва жалбата. Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това може ли въззивният съд да отхвърли иска поради забава на кредитора ако такова възражение не е въведено нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба и за това дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка.Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата. Представени са ТР №1 от 09.12.2013 год. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2185 от 18.12.2014 г. по гр. дело №2386/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС - ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №439 от 22.12.2011 г. по гр. дело №90/2011 г. на ВКС,I. г.о. На жалбоподателката следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 483.50 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.