Решение № 12703 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4872/2010 г.

Решение № 12703 от 29.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4872/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Метин Ариф, действащ като Ет "Бест - Метин Ариф" моли да бъде отменено решение № 171/11.02.2010 г. по адм. д. № 2409/2008 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 260800420/17.09.2008 г. на ТД - Хасково като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Метин Ариф с ЕТ "Бест - Метин Ариф" против РА № 260800420/17.09.2008 г. на ТД - Хасково като неправилно. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е втора по ред след отмяна на първия РА при обжалването по административен ред и обхваща облагането по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за периода 2006 г. и 2007 г. и за облагане по ЗДДС (отм.) и ЗДДС. Приел е също, че ревизията правилно е извършена по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК при спазване правилата на ДОПК. Съдът е отхвърлил доводите на касатора за незаконосъобразност на РА в частта, с която е определен данък върху добавената стойност върху получени суми от отдаване под наем на недвижими имоти. Съдът е приел, че Метин Ариф като физическо лице е отдавал под наем свой имот на ЕТ "Бест - Метин Ариф" магазин при наем 800 лв, изменен с анекс от 1.06.2007 г., от която дата наемател по договора за наем е "Бест 2000" ЕООД, при месечен наем 850 лв. Предметът на договора е семейна имуществена общност на касатора и съпругата му. Вторият наемен договор от 2002 г. е с предмет отдаване под наем на магазин, също семейна имуществена общност за 100 лв месечен наем. В РА е прието, че отдаването под наем на недвижими имоти е независима икономическа дейност по чл. 4 ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Физическото лице е регистрирано по ЗДДС в качеството му на едноличен търговец и в РА е прието, че независимо в какво качество са осъществявани доставки, представляващи независима икономическа дейност след датата на регистрацията касаторът е бил длъжен да издава данъчни фактури за получените наеми. С РА е определена облагаема основа за облагане по ЗДДС (отм.) и по ЗДДС за периода след 1.01.2007 г. върху половината от получените наеми. Съдът е приел, че липсва разлика в субекта на физическото лице, извършващо дейност в това качество и регистрираното от него търговско предприятие - едноличен търговец. След като дейността отдаване под наем на недвижими имоти е икономическа по смисъла на цитираните текстове от закона, извършени са облагаеми доставки и следва да се начисли данък върху добавената стойност. Съдът е приел също, че за облагането с данък върху добавена стойност физическото лице и регистрирания от него едноличен търговец не са регламентирани като различни правни субекти, РА в тази част е законосъобразен. Съдът е отхвърлил възражението за неправилно изчислени лихви като недоказано - не е ангажирана експертиза, която да потвърди този довод. В частта по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ съдът е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - укрити приходи и законосъобразно ревизията е проведена по чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК. По делото е представено копие от тетрадка, водена от свидетелките Генадиева и Ангелова до 23.08.2007 г. Трудовите договори на свидетелките с едноличния търговец са прекратени на 1.06.2007 г. В тетрадката са отразявани приходите през деня и разходите в отделни графи, резултатът по дни е сборуван и са изпращани дневни отчети на касатора. При ревизията е установено, че приходите, отразени в тетрадката надвишават отразените в касовия апарат, докато разходите съответстват на отразените разходи за дейността в счетоводството на търговеца. По данните от тетрадката са установени действителните приходи от дейност на търговеца и са определени данъчните задължения в РА. Съдът е възприел напълно неоспореното заключение на графологическата експертиза, че тетрадката е водена от Генадиева и Ангелова, които в показанията си пред съда потвърждават това обстоятелство. Вещото лице е дало заключение, че при изследване на почерка, на лицата водили тетрадката не е необходимо да се работи по оригинала на изследвания обект и изследването може да се извърши по представеното ксероксно копие от тетрадката. Възприел е напълно показанията на свидетелите като непротиворечиви и взаимно подкрепящи се. Отхвърлил е възражението на касатора за обтегнати отношения между него и свидетелката Генадиева, тъй като показанията й се подкрепят от тези св. Ангелова, за която не се твърди да е била в лоши отношения с касатора. Приел е също, че показанията на свидетелките се подкрепят от факта, че разходите отразени в тетрадката напълно кореспондират с осчетоводените разходи на търговеца, в който смисъл е и заключението на счетоводната експертиза. Съдът е отхвърлил възражението, че копието от тетрадка не е приобщено като доказателство по предвидения в ДОПК ред, като е цитирал на кои страници от делото се намира протоколът за доброволно предаване от 11.12.2007 г. на тетрадката на дознател от ОДП - Хасково по образувана прокурорска преписка и е приел, че е събрана като доказателство по чл. 42, ал. 3 ДОПК. Представеното от следствените органи копие от тетрадката по делото е присъединено като доказателство в хода на ревизията с протокол от 17.07.2008 г., приложен в преписката, и представлява годно доказателство. По тези съображения съдът е приел, че по делото е установено наличие на укрити приходи от търговеца и законосъобразно провеждане на ревизията по чл. 122 ДОПК. Отхвърлил е възражението на касатора, че в РА неправилно са сравнявани дневните отчети по тетрадката с дневните отчети по касовия апарат, а не помесечно, както е направило изчисленията си вещото лице по счетоводната експертиза, което е установило по-нисък размер на дължимите данъци за двете години. Съдът не е възприел помесечния подход на вещото лице за изчисление на оборота на обекта, тъй като това не е подходът, възприет от ревизията и не отговаря на описания от свидетелките начин на работа - с дневни отчети. Приел е също, че възприетият от ревизията начин на изчисления на оборота се доближава в най-голяма степен до фактическото положение. Съдът е приел, че не са оборени констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК и е отхвърлил жалбата и в тази част. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Отговорил е подробно и правилно на възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и отговорите не следва да се повтарят. След подробен анализ на събраните доказателства, при спазване на процесуалните правила съдът е достигнал до извод за наличие на укрити приходи, установени с годни доказателства, събрани при спазване изискванията на ДОПК в хода на ревизията и в съдебното производство. В съдебно заседание на 19.01.2010 г. е изслушано и прието заключението на графологическата експертиза, която касаторът не е оспорил и правилно е възприета от съда като обоснована. В същото заседание вещото лице е дало заключение, че наличието на оригиналната тетрадка би било необходимо, ако се изследва пренасяне на подписи или почерци, като за процесното изследване може да се работи и по копие от тетрадката. Още на 27.11.2009 г. в молба касаторът е заявил, че не възразява по приемането на графологическата експертиза и няма други доказателствени искания. Законосъобразно съдът е отказал да възприеме метод на изчисления на приходите, различен от възприетия по ревизията предвид чл. 122, ал. 4 ДОПК и предвид изискванията на ЗДДС (отм.) и ЗДДС продажбите в търговските обекти да се отчитат ежедневно. От факта, че за два месеца вещото лице счетоводител е установило обороти по тетрадката по-ниски от отразените в касовия апарат следва само, че за тези месеци не са установени укрити приходи, но не и недостоверност на отразените в тетрадката данни за укрити приходи за останалите периоди. Законосъобразно съдът е приел, че след регистрацията на едноличния търговец по ЗДДС (отм.) на 28.04.2006 г. осъществяваните от физическото лице доставки по договори за наем представляват икономическа дейност и са облагаеми по ЗДДС (отм.) и ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,