Определение № 1131 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 635/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на К. Ю. Т. за отмяна на влязло в сила въззивно решение № RB 401023-001-07-15-20 от 26.09.2024 година по в. гр. дело № 526/2024 на Окръжен съд – Плевен с искане за спиране на изпълнението на решението. В молбата се излага следното: Молителят твърди, че съдебният акт, чиято отмяна се претендира, е постановен в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека съгласно Решение от 16.04.2013 г. на Европейския съд по правата на човека по делото „Ф. срещу България". Въз основа на подробно развити от него доводи счита, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК, поради което моли за отмяна на посоченото въззивно решение и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. На основание чл. 309 ГПК моли изпълнението на съдебното решение да бъде спряно. По така депозираната молба е постъпил отговор от насрещната страна с подробни съображения за нейната недопустимост. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира следното: Въззивното решение, чиято отмяна се претендира на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, е влязло в сила на 26.09.2024 година, в деня на постановяването му, тъй като с оглед цената на иска, не е подлежало на касационно обжалване. Същото е било класифицирано като „поверително“ на основание ЗЗКИ. С него е отхвърлен така предявения от молителя иск за осъждане на ответната страна да му заплати определена сума. За да обоснове наличието на предпоставките за отмяна на посоченото по-горе въззивно решение, молителят се позовава на решението на Европейския съд за правата на човека по дело „ФАЗЛИЙСКИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“ по жалба (№ 40908/05 г.) на българския гражданин К. Г. Ф. срещу Република България. Посоченото от молителя решение по това дело е станало окончателно на 16.07.2013 г. При така изложените по-горе данни, настоящата касационна инстанция приема, че подадената от К. Ю. Т. молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № RB 401023-001-07-15-20 от 26.09.2024 година по в. гр. дело № 526/2024 на Окръжен съд – Плевен, се явява недопустима поради следните съображения: Основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение са ясно посочени в разпоредбата на чл. 303 ГПК. Съгласно посоченото от молителя основание, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Съгласно чл. 305, ал. 2 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за отмяна се подава в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно. За да се осъществи фактическият състав на чл. 303, ал.1, т. 7 ГПК е необходимо ЕСПЧ да е установил допуснато нарушение на КЗПЧОС във връзка с решаване на конкретното гражданско дело, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК не предвижда възможност да бъде отменено влязло в сила решение поради нарушение на ЕКПЧ, установено по друго дело, разглеждащо идентичен въпрос. Заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК в хипотезата на т. 7 е единствено лицето, по повод на която жалба е постановено решението на ЕСПЧ, което е установило съответно нарушение на ЕКПЧ. В настоящият случай молителят не е активно легитимиран да претендира отмяна на въззивното решение по предявен от него иск, позовавайки се на решение на ЕСПЧ, което не е постановено по негова жалба пред този съд. Преклузивният 6-месечен срок, посочен в разпоредбата на 305, ал. 2 ГПК, не е спазен и няма как да бъде спазен, доколкото решението на ЕСПЧ, на което се позовава молителят, е станало окончателно на 16.07.2013 г., години преди да бъде постановено въззивното съдебно решение, чиято отмяна се претендира на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Молбата на К. Ю. Т. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № RB 401023-001-07-15-20 от 26.09.2024 година по в. гр. дело № 526/2024 на Окръжен съд – Плевен е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Предвид недопустимостта на молбата за отмяна, искането на молителя да се спре изпълнението на съдебното решение следва да се остави без уважение. В същото време съдът държи да подчертае, че съдебното решение, чието спиране се претендира, не разполага с изпълнителна сила предвид отхвърлянето на предявения иск и не съществува правна възможност такова съдебно решение изобщо да бъде спирано. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение