Определение № 7551 от 08.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6397/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. И. К., срещу Разпореждане № 11650 от 04.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2184/2025г. на Административен съд- София-град. С разпореждането съдебният състав е оставил без разглеждане и е върнал исковата молба на частният жалбоподател срещу А. В. Д., в качеството й на Председател на Комисията за защита от Дискриминация с цена на иска 22 000,00 лева (неимуществени вреди) и 2920 лева (имуществени вреди), като е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател оспорва разпореждането и иска отмяната му. Обяснява, че е депозирал пояснения, с които е изпълнил указанията на съдебния състав, дадени в Разпореждане от 05.03.2025 г. Счита, че липсват основания исковата молба да бъде приета за недопустима в прекратената част, като извлича аргументи от разпоредбата на чл.9, т.1 и т.2, вр. чл.11, ал.4 от Правила за производството пред КЗД и чл.54 ЗЗД. На следващо място изразява становище, че ако исковата молба е била преценена като неподсъдна на съответния съд, същият е следвало да я изпрати служебно на компетентната съдебна инстанция, което не е било сторено. Поради изложеното намира оспореното определение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната им и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия от страна на първоинстанционния съд в друг състав. От ответната страна Комисия за защита от Дискриминация е депозирала възражение, с което изразява мнение в подкрепа на постановеното разпореждане. Жалбата е депозирана в срок и отговаря на изискванията за допустимост, уредени в разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 АПК, вр. чл. 231 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната пред първоинстанционния съд искова молба и уточненията на ищеца по адм. д. № 2184/2025 г. по описа на АдмС - София - град на л. 51-53, както и с указанията на съдебния състав, дадени с Разпореждане № 7500 от 05.03.2025 г., намира, че действително първоначалните обстоятелства, посочени в исковата молба съдържат твърдения за противоправно поведение от страна на самия Председател на колективния орган КЗД, като за същото е потърсена регресната отговорност на самото физическо лице, в качеството му на председател на Комисията. Това е дало повод на съдебния състав да остави същата без движение с искане за уточнения. С цитираното разпореждане са дадени указания за отстраняване на нередовностите. На първо място съдебният състав е указал ответника – юридическо лице - КЗД предвид обстоятелството, че като Председател на Комисията физическото лице се явява служител на същия орган. Разяснил е императивното изискване на чл. 205 АПК. Ищецът е бил надлежно предупреден и за процесуалните последствия при неотстраняване на констатираните нередовности, свързани с исковата молба, а именно че исковата същата ще бъде върната. В отговор на дадените указания процесуалният представител на ищцата е представил лаконично уточнение, с което е потвърдил първоначалнопосочения ответник, въпреки извършените разяснения от страна на първоинстанционния съд в изпълнение на процесуалните изисквания на чл.205, ал.2 АПК, че ответникът не отговаря на изискванията на чл.205, ал.1. Така депозираният отговор бил преценен от страна на първоинстанционният съд като отстраняващ само част от посочените в разпореждане№ 7500 от 05.03.2025 г. нередовности. Поради отказ от страна на ищеца да промени ответната страна съдът е намерил основание да приложи разпоредбата на чл. 205, ал.2 АПК, изр. второ, като върне исковата молба и прекрати производството по делото поради „ неизпълнение на указанията“ на съдебния състав. Като е изложил горните съображения първоинстанционният съд е оставил исковата молба против А. В. Д. без разглеждане, прекратил производството по делото в тази част и е върнал същата част на ищцата. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдебният състав намира, че дадените указания от страна на първоинстанционния съд са били не просто необходими, но и задължителни с оглед изискванията на разпоредбата на чл.205, ал.2 АПК. Макар да се сочи противоправно бездействие да осъществи свои служебни задължения в качеството й на Председател на КЗД, същите ангажират отново отговорността на юридическото лице, тъй като отговорността на Държавата по смисъла на ЗОДОВ не е индивидуална, в лицето на съответния служител или орган и е винаги безвиновна. По тази причина, включително за сочените противоправни действия ще отговаря юридическото лице. Като е отказал да насочи иска си против ОД на МВР Бургас с уточнението към исковата молба, ищецът е попаднал в хипотезата на чл.205, ал.2, изр. второ АПК, според която съдът е длъжен да върне исковата молба. Това задължение е регламентирано в полза на самия ищец, който вместо да води иск срещу ненадлежен ответник, под опасност да допусне изтичането на давностния срок за обезщетението, получава възможност да предяви иска отново срещу надлежен ответник. В конкретната хипотеза АССГ не е бил задължен да изпрати делото и на общия съд, тъй като исковата молба и там би била недопустима, тъй като касае претенция за обезвреда на вредоносен резултат, настъпил вследствие служебна дейност на физическото лице, поради което, както бе посочено и по-рано, личната отговорност на Д. е недопустима. Искът правилно е бил предявен пред АССГ, но е насочен против ненадлежен ответник. Задължението за обезвреда за служебните й действия е в тежест на КЗД. На последно място следва да бъде напомнено, че нова искова претенция за причинени вреди по реда на ЗОДОВ може да бъде предявена от страна на частния жалбоподателя по всяко време при съобразяване на посочените по-горе обстоятелства. В обобщение на гореизложеното частната жалба срещу Разпореждане № 11650 от 04.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2184/2025 г. на Административен съд-София-град, като неоснователна, обосновава извод за оставяне в сила на така оспореното определение. Така мотивиран Върховният административен съд, трето отделение