Определение № 665 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12459/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от заместник кмета на Община Аксаково, чрез процесуалния му представител адвокат А. Василева, против определение № 1099/20.11.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка № КЗК-683/2025 г., в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 928/09.10.2025 г. по същата преписка, в частта му за разноските - по т. 3 от диспозитива. Частният жалбоподател твърди, че в решението на КЗК, чието изменение е претендирано на основание чл. 217, ал. 2 ЗОП, размерът на присъдените на Община Аксаково разноски за адвокатско възнаграждение е намален в противоречие с правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид липсата на своевременно заявено от насрещната страна възражение за прекомерността им. Прави искане за отмяната на атакуваното определение на КЗК, при което на общината да бъде присъден пълния размер на разноските за адвокатска защита, направени в производството по преписка № КЗК-683/2025 г. - заявени и доказани в размер общо на 10 000лв. Ответникът по частната жалба - "Ченсфилд-55" ЕООД, със седалище [населено място], община Аксаково, представлявано от управителя С. П. С., не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, намира, че частната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-683/2025г. е образувано по жалбата на "Ченсфилд-55" ЕООД, срещу решение № D46532373/21.07.2025 г. на заместник кмета на Община Аксаково, постановено в качеството му на възложител в процедура по възлагане на обществена поръчка, упълномощен със заповед на кмета на общината № 242/18.04.2016 г. С атакуваното пред КЗК решение е прекратена "открита" по вид, процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Обществен превоз на пътници по автобусни линии и утвърдени маршрутни разписания от областната транспортна схема на област Варна, от квотата на община Аксаково", открита с решение № F699502/04.06.2025 г. на възложителя. С решение № 928/09.10.2025 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-683/2025 г., е оставена без уважение жалбата на "Ченсфилд-55" ЕООД, срещу решение № D46532373/21.07.2025 г. на заместник кмета на Община Аксаково, при съответно произнасяне относно разноските. Поради това, че решението е благоприятно за възложителя, с него в тежест на жалбоподателя пред КЗК са възложени направените от Община Аксаково разноски за производството, в размер, намален от КЗК до 2 500лв при отчитане на отразеното в протокола, съставен за проведеното открито заседание, възражение на процесуалния представител на "Ченсфилд-55" ЕООД за прекомерността на изплатеното от общината адвокатско възнаграждение от 10 000лв. Във връзка с подаденото от процесуалния представител на възложителя, искане от 09.10.2025 г., включително за изменение на решението на КЗК в частта за разноските, е постановено определението, атакувано по реда на настоящото производство. С него, при условията на чл. 217, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, това искане е оставено без уважение, по съображения за наличието на заявено от жалбоподателя в производството възражение за прекомерност, по повод на което е съобразена действителната фактическа и правна сложност на спора. Изрично е прието, че без правно значение е обстоятелството, че на адвоката, представляващ оспорващия пред КЗК, е била предоставена възможност, едва след приключване на устните състезания по преписката, проведени с участието единствено на процесуалния представител на възложителя в процедурата, да изрази становище по жалбата, ведно с възражение по разноските, направени от ответната страна при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК. В този смисъл е и отбелязването, направено в съставения протокол, че явяването на процесуалния представител на търговското дружество и направените от него изявления ще бъдат "допълнени" в него. Именно в този контекст с обжалваното определение е коментирана и липсата на съществено засягане на процесуални права на ответната страна поради липсата на наведени, представени или поискани от процесуалния представител на "Ченсфилд-55" ЕООД, съответно, нови доводи, твърдения по съществото на спора, доказателства и доказателствени искания. При постановяването на атакувания акт е застъпено и неправилното схващане, че КЗК, и без предявено от насрещна страна възражение за прекомерност е свободна да прецени дали да намали поискано и установено, като платено, адвокатско възнаграждение, в случай, че приеме размера му за необоснован и несправедливо определен. Изтъкната е липсата на материален интерес по делата по Закона за обществените поръчки. В заключение е прието, че възложените с решението по преписка № КЗК-683/2025 г., разноски за адвокатско възнаграждение са правилно определени, а оттам - че не е налице основание за изменението им, респективно - за възлагането им в размер, надвишаващ вече присъдените на Община Аксаково 2 500лв. Определението е неправилно. Изводът на Комисията за неоснователност на подаденото от частния жалбоподател искане за изменение в частта за разноските на решение № 928/09.10.2025 г., постановено по преписка № КЗК-683/2025 г., влиза в отявлено противоречие с данните по делото и по същество - безпротиворечивите твърдения на страните и изявления на КЗК, съгласно които становището, исканията и възражението за прекомерността на разноските за адвокатска защита на ответната страна, отразени като заявени от процесуалния представител на "Ченсфилд-55" ЕООД в протокола, съставен за откритото заседание на КЗК от същата дата, са допълнително включени в последния, а оттам - че включително възражението за прекомерността на претендираните от възложителя в процедурата разноски, направени за производството пред КЗК, е несвоевременно направено - след приключването на устните състезания по преписката. Следователно, същото е незаконосъобразно взето предвид при определяне на размера на присъдените на Община Аксаково разноски и по-конкретно - при намаляването им по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав приема, че приложимата нормативна уредба е неправилно тълкувана и приложена от Комисията, включително с оглед застъпеното в мотивите на обжалваното определение неправилно схващане, че КЗК има правомощието и без предявено възражение от страна в производството, да приложи горепосочения текст, при което да намали размера на присъждани от нея разноски. Съгласно чл. 217, ал. 1 ЗОП, Комисията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в глава двадесет и седма от ЗОП и при условията и по реда на чл. 143 АПК, като в практиката липсва спор, че и в тези случаи е субсидиарно приложим текстът на чл. 78, ал. 5 ГПК, според който ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер за съответния вид работа, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В тази връзка и в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. е посочено, че с приемане на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерността на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Предвид изложеното, за да се приеме, че КЗК е сезирана с възражение за прекомерността на адвокатско възнаграждение, следва то да е направено до определен процесуален момент, а именно - до приключване на устните състезания. Докато в случая, видно от материалите по преписката и изявленията на страните, независимо, че в съставения за заседанието протокол е вписано такова възражение на процесуалния представител на оспорващия пред КЗК, липсва спор, че същото е заявено след приключване на устните състезания по преписката, следователно - е неправилно съобразено при присъждането на разноските на Община Аксаково. При липсата на своевременно предявено възражение за прекомерността им, тези разноски, като навреме претендирани от процесуалния представител на възложителя и доказани по преписката, като заплатени за адвокатско възнаграждение, е следвало да бъдат присъдени в пълен размер. Пропускът на Комисията да ги възложи с решение № 928/09.10.2025 г. е следвало да бъде поправен по реда на чл. 217, ал. 2 ЗОП, чрез изменение на решението в частта му за разноските. По изложените съображения, съдът приема, че частната жалба е основателна, поради което и определението в обжалваната му част като неправилно следва да бъде отменено, и наместо това, разноските на ответната страна бъдат присъдени в пълния им претендиран и установен по преписката, размер. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,