Решение № 551 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 669/2009 г.

Решение № 551 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 669/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. По подадената от Е. П. К. касационна жалба срещу решение от 25.07.2008 г. по гр. д. № 2028 от 2005 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, втори"в" състав, с което е оставено в сила решение от 20.07.2004 г. по гр. д. № 8077 от 1997 г. по описа на Софийския районен съд, 49 състав е постановено определение № 11076/09 от 5.10.2009 г., с което е допуснато касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответника О. Г. К. не ангажира становище и в съдебно заседание. Третите лица помагачи П. Й. Т., М. Т. Т., П. Д. В., И. С. В. не се явяват и не ангажират становище по касационната жалба. Жалбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 283 ГПК. Жалбата е основателна и постановеното решение е неправилно поради следното: В предявеният иск за ревандикация ищецът О. Г. К. следва да установи трите юридически факта, включени в състава на петиторния иск, които касаят материалната му активна легитимация на собственик, осъществяваната фактическа власт от ответницата върху спорната вещ и липсата на правно основание за това. По предявеният в обективно съединение обусловен иск по чл. 59 ЗЗД също е от съществено значение установяването на юридическият факт за собственост на ищеца, който обуславя и правото му да претендира обезщетение в размер на обогатяването на ответника до размера на неговото обедняване. В конкретния случай спорният момент по делото е именно активната материално правна легитимация на О. К., тъй като останалите два факта - осъществяваното владение на вещта от страна на касаторката Е. П. К. и правното основание за владението, предадено по сключен предварителен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД със строителя К. Т. М. Настоящия състав намира, че О. К. не се легитимира като собственик защото по н. а. № 162, т. 51, н. д. № 9946 от 1997 г. който представя не е получил вещното право на собственост, тъй като неговите праводатели на са го притежавали. Добросъвестността на К. би имала значение в хипотезата на чл. 79, ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността, какъвто не е настоящия случай. Иска е предявен в годината когато е сключил договора за покупко-продажба. Изграждането на жилището е станало от фирма "КТМ-90", представлявана от К. Т. М. по договор за строителство, сключен от фирмата въз основа на учредено в нейна полза право на строеж. На 26.04.1995 г. между търговското дружество, представлявано от М. и К. се сключва предварителния договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и на 27.04.1995 г. въз основа на който й е предадено владението. След построяването на сградата и спорния апартамент К. Т. М., действащ чрез пълномощника си К. М. Н. го продава на П. Д. В. с н. а. № 145, т. 25, н. д. № 4789 от 1997 г. Правилно въззивният съд е приел, че тази сделка е симулативна и с извършената продажба се прикрива уреждането на финансовите взаимоотношения между К. М. и К. Н. Купувача по сделката П. Д. В. е посочен от Н. и той е негов кум. Тази сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и с нея не е прехвърлено вещното право на собственост. Към датата на придобиване на имота П. Д. В. е бил в брак[населено място] В.. П. и И. В. продават имота на П. Й. Т. с н. а. № 34, т. 67, н. д. № 9020 от 1997 г. Тази сделка е действителна, но няма транслативен вещно правен ефект. П. Й. Т. и съпругата му М. Т. Т. продават имота на ищеца по делото О. Г. К. с н. а. № 162, т. 51, н. д. № 9946 от 1997 г. Той не става собственик защото неговите праводатели продавачи също не са собственици. При извършеното прехвърляне от несобственик сделката е валидна, но с нея се прехвърля обема от права, които притежава праводателя, а правото на собственост не е след тях. Следователно ищеца не е установил своята активна материално правна легитимация, което обуславя неоснователността и на двата обективно съединени иска- по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД. Решението, с което иска е уважен е неправилно, то противоречи на трайната практика по двата материално правни въпроса, касаещи значението на добросъвестността при покупка от несобственик и липсата на вещно - транслативен ефект на валидната сделка, сключена с продавач несобственик. При отмяна на решението съдът следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се налага да се извършат допълнителни процесуални действия. Исковете следва да се отхвърлят и ищеца да заплати разноските в размер на 250 лева. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.