Допълнително решение № 394 от 18.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. С молба вх. № 8201/24.ІХ.2014г. на търговищкото [фирма] е било поискано допълване на решение № 92/1.ІХ.2014 г., постановено по настоящето дело, включително и по онази част /т. 3/ от петитума на исковата молба на това д-во срещу ответното министерство на труда и социалната политика, с която е било поискано присъждане и на законна лихва върху сега вече присъденото му възнаграждение по чл. 266 ЗЗД, считано от завеждане на делото, а именно датата 26 април 2011 г., и до окончателното изплащане на сумата в общ размер от 159 510.09 лева. По реда на чл. 250, ал. 2 ГПК ответното по молбата министерство на труда и социалната политика писмено е възразило чрез своя юрисконсулт, изтъквайки, че след като низовите съдилища /СГС и САС/ „не са обсъдили искането за присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, а касационната инстанция е отменила решението, постановено от въззивния съд е и направила извод за дължимост на лихвата само за периода на падежа до подаване на исковата молба, то молбата на [фирма] е неоснователна”. В настоящия си състав ВКС, ТК, Първо отделение намира, че следва да се произнесе по тази молба с правно основание по чл. 250 ГПК в закрито заседание, тъй като не е необходимо призоваването на главните страни и на третото лице-помагач с оглед изясняването на неразрешената част от спора. Видно от исковата молба на търговищкото [фирма] (с вх. № 37150/26.ІV.2011 г. по описа на СГС) срещу ответното министерство на труда и социалната политика, е, че в пункт трети от нейната петитумна част изрично е било формулирано искане за присъждане и на „законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата”. Както първостепенният съд /СГС/, така и въззивната инстанция /САС/ са отхвърлили изцяло обективно кумулативно съединените осъдителни искове на [фирма]-гр. Т. срещу ответното МТСП, поради което - при липсата на осъдителен диспозитив за главница – обективно не би могло да има произнасяне по искането за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на делото. Следователно защитният довод на ответното по настоящата молба министерство е неоснователен и тя ще следва да бъде уважена. Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението ако съдът не се произнесъл по цялото й искане, а в случая то включва /в пункт 3 от петитума на исковата молба/ и присъждане на законната лихва върху главницата на претенцията от завеждане на делото и до окончателното й изплащане. С решение № 92/1.ІХ.2014 г., постановено по настоящето дело ответното министерство на труда и социалните грижи е било осъдено – на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и съответно на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на [фирма]-гр. Т. възнаграждение в общ размер на сумата 159 510.09 лв. /главница/, както и мораторна лихва върху нея в размер на 24 325.60 лв. за периода 3.Х.2009 г. и до завеждане на делото – 26.ІV.2011 г. Следователно ответното министерство ще следва допълнително да бъде осъдено да заплати и законната лихва върху главницата на дължимото на д-вото изпълнител възнаграждение от 159510.09 лв., считано от датата на завеждане на делото и до окончателното погасяване на това парично задължение – вкл. и по съображението, че съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение