Определение № 183 от 20.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 354/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 9192/10.10.2017 г. на Д. А. Т. с ЕГН: 89111333532 срещу разпореждане № 1890 от 26.09.2017 г. по в. гр.д. №225/2017 на ОС-Пазарджик, с което на основание чл.286, ал.1,т.3 ГПК е върната подадената от същата молба за отмяна на влязло в сила Решение №173/24.04.2017 по същото дело. Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение, с което на основание чл.286, ал.1,т.3 ГПК е върната подадената от Д. А. Т. молба за отмяна на влязло в сила Решение №173/24.04.2017 по същото дело, администриращият съд се е позовал на задължителните указания в т.3 на ТР по тълк.дело № 7/14 на ОСГТК на ВКС, че актовете на ОС, с които същият се произнася по жалби срещу действия на съдебните изпълнители не подлежат на отмяна по реда на 24 ГПК. Следва да се има в предвид, че съгласно разпоредбите на чл.306 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, администриращият молбата за отмяна съд разполага с правомощия да върне същата само при неотстраняване в съответния срок на нейните формални недостатъци в съдържанието, след даване на изрични указания за това на страната, която я е подала. Това следва от препращането в ал.1 на чл.306 ГПК към изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,уреждащи редовността на касационните жалби относно техните реквизити на съдържанието и приложенията към тях. По отношение преценката за допустимост на молбата за отмяна, във останалите случаи, извън тези по чл.306 ал.1 ГПК, е приложима разпоредбата на чл.307 ал.1 ГПК, според която единствено компетентен да се произнесе по нея се явява самият ВКС. С оглед изложеното обжалваното разпореждане на администриращия молбата за отмяна съд се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, като с цел процесуална икономия, последната следва да се докладва на председателя на ТК за образуване на отделно дело по нея, доколкото същатата е вече надлежно администрирана. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното разпореждане