Определение № 251 от 31.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2709/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на касатора – М.-ФАКТ О. [населено място] с ЕИК[ЕИК] за допълване на решение № 24/01.08.2017 год., постановено по т.д.№ 2709/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските. Насрещните страни – И. К. В. с ЕГН [ЕГН], В. В. Д. с ЕГН [ЕГН] и Ф. АВТО О. [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорват допустимостта и основателността на молбата. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С постановеното по делото решение съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции, обективирано в касационната жалба, изцяло уважена от ВКС, поради което са налице условията на закона за неговото допълване. По делото е доказано заплащането от страна на касатора на държавни такси в размер на 7 098.36 лв., както и заплащане на уговорено адвокатско възнаграждение в първата инстанция в размер на 2 500 лв. Неоснователно е възражението на ответниците по касационната жалба, че адвокатското възнаграждение било уговорено и заплатено в полза на адв. Ч., който не е осъществявал процесуално представителство, а страната е представлявана от друг пълномощник. От данните по делото е видно, че адв. Ч. е изготвил исковата и допълнителната искова молба, а и въпреки упълномощаването на втори процесуален представител, неговите пълномощия не са били оттеглени, поради което предпоставките на чл.78 ал.1 ГПК за присъждане на възнаграждение за един адвокат са налице. Неоснователно е и възражението против допустимостта на искането по чл.248 ГПК, поради това, че молителят не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. В този случай страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, но може да иска неговото допълване, когато съдът изобщо не се е произнесъл досежно отговорността за разноските – в т. см. ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.8 и т.9. С оглед горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение