Определение № 10376 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2026 г.

ВАСШесто отделение20.10.2026 г.докладчик Юлия Тодорова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Определение № 32041/13.08.2026 г., постановено по адм. дело № 3299/2025 г. по описа на Административен съд - София- град. ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд - София- град за продължаване на процесуалните действия по чл. 213а от АПК, след което делото да се изпрати отново на ВАС за образуване на касационно производство и разглеждане на подадената касационна жалба. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВ БАКАЛОВ /п/ МИГЛЕНА НИКОЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Индивидуална практика – амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – Д-р Ч. Алексов 2020“ ЕООД, чрез адв. Ж. Димова, против Определение № 32041/13.08.2026 г., постановено по адм. дело № 3299/2025 г. по описа на Административен съд - София- град (АССГ), с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 27065/29.07.2026 г. подадена от „ИПАПИМП – Д-р Ч. Алексов 2020“ ЕООД срещу Решение № 27535/08.07.2026 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател излага аргументи, че оспореното определение е неправилно - постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводът на АССГ, че подадената касационна жалба е просрочена. Моли съдът да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, шесто отделение, счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С оспореното определение АССГ е приел, че касационната жалба против Решение № 27535/08.07.2026 г., постановено по адм. дело № 3299/2025 г. е просрочена, тъй като е подадена на 29.07.2026 г. - след изтичане на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, което представлява процесуална пречка за нейното разглеждане по чл. 215, т. 3 от АПК. Посочил е, че предвид установената по делото дата на съобщаване на обжалваното решение на 14.07.2026 г., връчено лично на управителя на жалбоподателя д-р Ч. А., срокът за обжалване на решението е изтекъл на 28.07.2026 г. – вторник, присъствен ден. Така постановеното определение е неправилно. Настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице надлежно връчване на съобщението за постановеното съдебно решение по смисъла на чл.138 от АПК и касационната жалба от дата 29.07.2026 г. с вх.№27065 по описа на Регистратурата на АССГ е подадена в преклузивния срок за обжалване на първоинстанционното съдебно решение. При разглеждане на делото пред АССГ дружеството жалбоподател е било представлявано от процесуален представител адв. Ж. Димова, надлежно упълномощен от управителя на д-р Ч. А.. Видно от представения по делото договор за правна помощ и от подадената пред първоинстанционния съд, чрез адв. Димова, жалба срещу Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № РД-25ПП-107/24.02.2025 г. на управителя на НЗОК, страната е посочила адрес за призоваване и кореспонденция: гр. Велико Търново, [улица], на който съдебен адрес е била уведомявана в хода на производството пред АССГ, и на който адрес е следвало да бъде изпратено и съобщението за постановеното съдебно решение - арг. от чл.138 вр. с чл.137, ал. 5 вр. с чл.18а, ал. 8, предл. първо АПК. Тъй като решението е било връчено на управителя на адреса на управление на дружеството, в противоречие с последно цитираните правни норми, процесуалното действие е ненадлежно извършено. Посочването на адресат е право на страната по делото, а не задължение. Тя е свободна да избира дали да получава съобщенията лично или чрез процесуален представител и съдът следва да зачете избора, като я призовава на адреса на съдебния адресат, а не на постоянния й адрес, съответно на адреса на управление на дружеството. Всяко връчване на пълномощника се смята за надлежно уведомяване на страната съобразно изричното правило и по арг. от чл. 45 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. Предвид допуснатото от АССГ съществено процесуално нарушение по връчване, не може да се приеме за достоверна съобразената от съда начална дата на 14-дневния срок за касационно обжалване, респективно – касационната жалба за просрочена и поради това недопустима. В този смисъл не е налице и основание за оставянето й без разглеждане, тъй като в този случай страната ще се счита за узнала постановеното съдебно решение едва на дата 29.07.2026 г., когато е подадена и касационната жалба на „Индивидуална практика – амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – Д-р Ч. Алексов 2020“ ЕООД, чрез адв. Ж. Димова. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационна жалба с вх. № 27065/29.07.2026 г. (неправилно посочена дата в определението на АССГ – 19.07.2026 г.), подадена от „ИПАПИМП – Д-р Ч. Алексов 2020“ ЕООД София против Решение № 27535/08.07.2026 г., постановено по адм. дело № 3299/2025 г. по описа на Административен съд-София- град. Така мотивиран, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

11