Определение № 678 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1466/2016 г.

взе предвид: Производството е по реда на чл.2 74 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 5149/21.06.2016 год. на Апелативен съд [населено място] на Г. В. Д., чрез адв.Т. Б. срещу Определение № 310 от 02.06.2016 год. по ч.гр.д.№ 228/2016 год. на Пловдивския апелативен съд. С него съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването на Г. Д. от внасяне на държавна такса по сметка на ВКС по частната му жалба срещу Определение № 256 от 09.05.2016 год. по същото дело. В частната жалба на Д. се съдържа искане за отмяна на определението на П. и се излагат твърдения за дискриминация и нарушения на чл.2, чл.7 и чл.9 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение искането на Д. за освобождаване от държавна такса, възлизаща на 15 лв., съставът на П. се е позовал на това, че не са представени доказателства, обосноваващи твърдението му, че не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса в размер на 15 лв. - чл.83 ал.2 ГПК. Становището на Апелативния съд е правилно. За производството по спора, на Д. неколкократно е била предоставяне възможност да удостовери обстоятелствата относно здравословното и имотното си състояние, водещи до невъзможност по смисъла на чл.83 ал.2 ГПК за заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. Доводите свързани с дискриминация и отказ от правосъдие нямат отношение към спора с която е сезиран ВКС в настоящето производство. Производството пред ВКС е образувано без да бъде внесена дължимата от частния жалбоподател държавна такса от 15 лв., поради което същата ще следва да бъде присъдена с определението. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение