Определение № 50312 от 26.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 823/2022 г.

Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по искове на Д. С. Г. от [населено място] срещу „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] с правно основание чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на решение № 397 от 24.08.2012 г. по в. а. д. № 397/2012 г., постановено от „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, [населено място]. Ищцата поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради това, че както наследодателката й Ж. Й. М., така и тя е била лишена от участие в арбитражното производство, тъй като не е била уведомена за образуването му, а освен това препис от арбитражното решение не й е бил връчен. Твърди, че наследодателката й не е била в договорни отношения с ответника, а представеният по арбитражното дело договор, по който тя е страна, е фалшифициран. Ответникът – „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] – оспорва претенциите като недопустими поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. като неоснователни поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 47 ЗМТА. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: Исковете са недопустими. Ищцата Д. С. Г. е предявила исковете в качеството си на наследник на Ж. Й. М., по отношение на която е постановено атакуваното арбитражно решение. В молба-уточнение вх. 2569 от 21.03.2022 г. същата е посочила, че е „дете на племенника на Ж.“. Това нейно качество обаче не се установява от доказателствата по делото. В нито едно от съдържащите се по приложеното изп. дело № 20138480400742 на ЧСИ Р. А. удостоверения за наследници, издадени от [община] (лист 57 – лист 62-13), Д. С. Г. не фигурира като наследник на Ж. Й. М. – нито като нейн пряк наследник, нито като наследник на някой от преките й наследници. С оглед на това, доколкото не е правоприемник на Ж. Й. М., ищцата не е обвързана от силата на пресъдено нещо на процесното арбитражно решение и за нея не е налице правен интерес да атакува същото. Ето защо, предявените искове са недопустими и образуваното въз основа на тях производство подлежи на прекратяване. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.48, ал.1 ЗМТА