Определение № 377 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 321/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Т. Д. М. и Ц. Т. Б., действаща лично и със съгласието на майка си Т, против определение от 13.04.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Д отделение, с което е оставена без разглеждане по същество въззивната жалба на Т. Д. М. и Ц. Т. Б. срещу решението от 3.01.2009 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Софийски районен съд, 66 състав. Ответниците в частното касационно производство Х. Т. Б. и Е. Т. Б. оспорват жалбата. Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Х. Т. Б. и Е. Т. Б. за делба на наследствени имущества и е приключило с решение за допускане на делбата при равни права на страните. Против решението е подадена въззивна жалба от Т. Д. М. и Ц. Т. Б. с доводи за нередовно призоваване в първото по делото съдебно заседание и искане да се допусне делба при равни квоти освен на имота по исковата молба и на други сънаследствени имоти, които е следвало да се включат в делбената маса съгласно чл.278, ал.2 от ГПК /отм./. Софийски градски съд е приел, че въззивната жалба е процесуално недопустима, тъй като няма за предмет установеното с решението право на делба, а се твърди неправилност на определението от открито съдебно заседание от 13.10.2008 г., с което е отказано да се включат в делбата и други имоти при условията на чл.278, ал.2 от ГПК, но това определение не подлежи на самостоятелно обжалване. Атакуваното определение по същество е законосъобразно, макар мотивите на възивния съд да са неправилни. Съгласно т.5 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС като преграждащи развитието на производството и съответно подлежащи на инстанционен контрол съгласно чл.213, б.”а” от ГПК /отм./ определения следва да се причислят и тези, с които производството по делото се прекратява пред сезирания съд. Такъв характер има и определението, с което се отказва приемането на насрещен иск за делба при условията на чл.278, ал.2 от ГПК /отм./, доколкото броя на делбените имоти е от значение за способа за прекратяване на съсобствеността във втората фаза на делбата. В случая жалбоподателите не са атакували определението от 13.10.2008 г., с което е отказано включване в делбата на описаните от тях земеделски имоти и същото е влязло в сила. Доводите във въззивната жалба и петитума на същата касаят единствено законосъобразността на отказа да се допусне включването на нови съсобствени имоти по реда на чл.278, ал.2 от ГПК /отм./, но не и законосъобразността на постановеното решение за допускане на делба на имотите по исковата молба, поради което по същество правилно е прието, че въззивното производство е процесуално недопустимо. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение