Определение № 12669 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11343/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от инж. Б. Г. А. и адв. А. М. (пълномощник на Б. А.), срещу определение № 31034 от 23.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9899/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба се навеждат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и постановяване на съдебен акт по същество, с който да се разпореди прекратяване на неоснователните действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице в Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) - К. Т. П., изразяващи се в 1) изискване за предоставяне на нотариално заверено и/или регистрирано адвокатско пълномощно на адв. А. М. за достъп до административна преписка № Ж-317/21.07.2017 г. и 2) непредоставяне на молителя за запознаване с административна преписка № Ж-317/21.07.2017 г. поради липса на нотариално пълномощно на адв. М. и Б. А. съвместно. Ответникът по частната жалба – КЗЛД, редовно уведомена, не представя становище по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени наведените с жалбата основания и данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане искането на Б. Г. А. и адв. А. М. с правно основание чл. 250 от АПК за прекратяване на неоснователни действия, извършвани от КЗЛД или длъжностно лице в КЗЛД - К. Т. П., изразяващи се в 1) изискване за предоставяне на нотариално заверено и/или регистрирано адвокатско пълномощно на адв. М. за достъп до административна преписка № Ж-317/21.07.2017 г. и 2) преграждане на възможността, чрез непредоставяне на молителя за запознаване с административна преписка № Ж-317/21.07.2017 г. По делото е приложена административната преписка по повод постъпилото искане с правно основание чл. 250, ал. 1 от АПК да се прекрати незаконният отказ на административен орган или длъжностно лице в КЗЛД - К. Т. П. за предоставяне съвместно на адв. М. и Б. А. на преписка № Ж-317/21.07.2017 г., образувана по жалба на Б. А., и да се преустанови преграждащото достъпа до преписката действие на административния орган или длъжностното лице, изразяващо се в изискването за предоставяне на нотариално заверено или регистрирано адвокатско пълномощно. Предвид установените фактически обстоятелства съдът е приел, че в случая не са налице незаконни действия по смисъла на чл. 250, ал. 1 от АПК, извършвани от посочения от жалбоподателя административен орган или длъжностно лице в КЗЛД - К. Т. П.. Изводът на съда е мотивиран със съображението, че производството пред КЗЛД, в рамките на което е извършен въпросният отказ за предоставяне на преписка № Ж-317/21.07.2017 г., съответно е изискано пълномощно на адв. А. М., за да бъде предоставен такъв достъп, представлява производство по издаване на индивидуален административен акт, като волеизявленията на административния орган в контекста на това производство не подлежат на самостоятелен съдебен контрол извън контрола, осъществяван върху крайния акт. За да се развие производство пред съда по реда на чл. 250 от АПК, е необходимо оспорваните действия на административния орган или длъжностното лице да са извършвани извън рамките на производство по издаване на индивидуален или общ административен акт. Определението е правилно. Настоящата инстанция споделя извода за наличие на административно производство, приключващо с издаването на индивидуален административен акт, което изключва възможността за търсене на съдебна защита по реда на чл. 250 и сл. от АПК. Към мотивите на обжалваното определение следва да се добави и следното: Съгласно чл. 250, ал. 1 от АПК, всеки, който има правен интерес, може да търси защита срещу неоснователни действия, извършвани от административен орган или от длъжностно лице към администрацията на административния орган. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 от АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия, като същите следва да не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 от АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. В настоящия случай не е налице фактическо действие на административния орган/длъжностното лице от администрацията на административния орган, което да отговоря на визираното в чл. 250, ал. 1 от АПК. Изискването да се представи нотариално заверено и/или регистрирано адвокатско пълномощно на адв. А. М. за достъп до административна преписка № Ж-317/21.07.2017 г., по същество представлява указание за отстраняване на констатирана от органа/длъжностното лице към администрацията на органа нередовност на искането за достъп. От решаващо значение в случая е, че даването на такова указание, както и самото предоставяне или отказът да се предостави достъп до преписката, са действия, предприети в изпълнение на предвиденото в нормативен акт правомощие на органа/длъжностното лице от администрацията на органа по предоставяне на достъп на страните в административните производства до материалите по съответните преписки – чл. 87 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, приет на основание чл. 9, ал. 2 от Закона за защита на личните данни. Поради това тези действия не могат да бъдат подведени към хипотезата на чл. 250, ал. 1 от АПК. Въпросът дали последните са извършени законосъобразно също не може да бъде разгледан в рамките на производство по чл. 250, ал. 1 от АПК, тъй като действията на административния орган/длъжностните лица от неговата администрация, извършени в хода на инициирано пред КЗЛД производство по реда и условията на ЗЗЛД, следва да бъдат преценявани в рамките на производство по осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност върху крайния акт на комисията. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение