Определение № 1619 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 774/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Холмууд баунд транспорт“ ЕООД чрез управителя П. П. К. обжалва разпореждане рег.№ 731 от 10.02.2025 г. по в.ч.гр.д. 2430/24 г., по описа на ОС- Варна, с което е върната частната му жалба вх. № 3392/05.02.2025 г. срещу определение № 564 от 30.01.2025 г. по в.ч.гр.д. 2430/24 г, по описа на ВОС. Излага съображения, че обжалваното определение е нищожно. Освен това било недопустимо и неоснователно. Мотивите на съда съгласно обжалваното разпореждане счита за некореспондиращи с правната уредба. След като се твърдяло, че определението е нищожно и очевидно неправилно, следвало да се приеме, че обжалването му е допустимо. Налице били нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в пристрастност на съдията, постановил обжалваното разпореждане. Освен това били приобщени неотносими доказателства. Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Ответникът по частната жалба „Си Кенеди“ ЕООД чрез адв. К. Т. оспорва частната жалба в подадена в предвидения в чл. 276, ал. 1 от ГПК срок. Излага съображения, че определението, постановено в заповедното производство не подлежи на обжалване. Също така аргументира, че липсват основания, от които може да се направи извод за нищожност на определението. Излага подробни съображения. Иска да се потвърди разпореждането на съда. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу акт, подлежащ на обжалване. С обжалваното разпореждане ОС-Варна е приел, че частната жалба е подадена срещу определение, постановено по реда на чл. 423 от ГПК, с което е прието възражение срещу заповед № 5681/21.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение. Въззивният съд, позовавайки се на разясненията в т.8 и т. 15 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че определението не подлежало на касационно обжалване, частната жалба била недопустима. Производството по настоящата частна жалба е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Обжалва се акт, подлежащ на обжалване, като преграждащ пътя на защита на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира, че изложените мотиви от ОС-Варна са изцяло в съответствие с предвиденото в нормата на чл. 423 от ГПК. Видно е, че пред ОС – Варна е предявено възражение от „Си Кенеди“ ЕООД на основание чл. 423 от ГПК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по реда на чл. 410 от ГПК от районен съд – [населено място], за която е удостоверено от районния съд, че е влязла в законна сила. Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори издадена заповед за изпълнение, може да подаде възражение до въззивния съд срещу нея, с което да оспори вземането. Въззивният съд след преценка на основанията, съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК, се произнася с определение, с което приема или отказва да приеме възражението. Съгласно трайната практика на ВКС (определение № 33 от 20.01.2021 г. по ч.т.д. 19/12 г., ВКС, I ТО) законодателят с нормата на чл. 423 от ГПК е предвидил извънреден способ за защита на длъжника срещу влезли в сила актове в заповедното производство, при които е нарушено правото на длъжника на участие в заповедното производство, съгласно предвидените в тази норма основания. Целта на производството, съгласно чл. 423 от ГПК, е да се гарантира спазването на правото на участие на длъжника в заповедното производство. Следователно като извънреден способ за защита срещу влезли в сила актове, макар и да е с предвидена от закона подсъдност пред въззивния съд, правната уредба на производството съгласно чл. 423 от ГПК предвижда едноинстанционност на производството. Актът, който постановява въззивният съд, не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК. Приетото от съда възражение има ролята на възражение съгласно чл. 414 от ГПК. Изрично в т. 8 от Тълкувателно решение 4/18.06.2014 г. по тълк.д. 4/13 г. на ОСГТК на ВКС е предвидено, че правната уредба на заповедното производство предвижда двуинстанционност на производството. Това изключва възможността, с оглед функционалната подсъдност, актът на въззивния съд, постановен по реда на чл. 423 от ГПК, да бъде обжалван. По изложените съображения ще следва да се потвърди разпореждането на ОС – Варна. Върховният касационен съд на Р България