Определение № 146 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 679/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. К. срещу разпореждане № 196 от 26.11.2020г. по ч. гр. д. № 360/2020г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е върната на основание чл. 262, ал. 2 ГПК вр. чл. 275, ал. 2 ГПК (поради неотстранени нередовности) частна касационна жалба на М. К. К. с вх. № 4072/01.06.2020г. срещу определение № 98/24.02.2020г. по ч. гр. д. № 360/2020г. на ВКС, ІІІ г.о.. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на процесуалния закон (чл. 41, ал. 2 ГПК). Твърди, че не е получавал съобщение нито за обжалваното разпореждане, нито за разпореждане от 10.06.2020г., като изрично посочва, че не е напускал и/или променял адреса, който е посочил по делото и на който е бил редовно призоваван. Поради това счита, че не е осъществен фактическият състав на редовно връчване на съобщението, с което е оставена без движение частната му касационна жалба за отстраняване на констатирани нередовности, по смисъла на чл. 41, ал. 2 ГПК, нито е реализирано редовно връчване на съобщението по смисъла на чл. 47, ал. 1 ГПК. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и след отстраняване на констатираните нередовности, частната му касационната жалба да бъде разгледана. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С определение № 98 от 24.02.2020т. по ч.гр.д. № 360/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на М. К. К. срещу определение № 653 от 24.09.2019г. по гр.д. № 1511/2019г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по реда на чл. 288 ГПК. Срещу горепосоченото определение М. К. К. е подал частна жалба, която с разпореждане от 10.06.2020г. е оставена без движение, с указания до жалбоподателя в едноседмичен срок да подпише частната жалба и да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв.. Съобщенията за разпореждането от 10.06.2020г. до касатора от адреса: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, са върнати в цялост с отбелязване от длъжностното лице – призовкар, че при посещения на адреса на четири различни дати и в различен часови диапазон, през периодите: 13.06.2020г.-21.07.2020г. и 03.10.2020г.-06.11.2020г., „не е осъществило връзка с лице от апартамента, което да приеме съобщението. Оставена е бележка с телефон за контакт, но никой не се е свързал.“ След първото върнато в горепосочения смисъл съобщение в цялост, съдията-докладчик е разпоредил да се изпрати ново съобщение, с указания до връчителя да констатира невъзможността да се връчи съобщението съобразно нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК. На второто върнато съобщение в цялост, с идентично отбелязване на първото - горепосоченото, е приложил нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК с разпореждане от 19.11.2020г., като е счел съобщението за надлежно връчено. След изтичане на дадения едноседмичен срок за отстраняване на констатираните нередовности, частната касационна жалба е върната с обжалваното разпореждане, поради неотстраняването им. Според приложената в обжалваното разпореждане норма на чл. 41, ал. 2 ГПК, когато страна по делото отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено редовно съобщение, и не съобщи на съда новия си адрес, всички съобщения до нея се прилагат в цялост и се смятат за редовно връчени. За да се приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, длъжностното лице - призовкар следва да удостовери не само, че адресатът на съобщението не може да бъде намерен на адреса, но и че отсъства и е напуснал този адрес преди повече от един месец. Именно заради това отсъствие, е предвидено задължението за уведомяване за новия адрес. Нормата на чл. 41 ГПК не може да се тълкува разширително и да се прилага и за случаи, при които страната не е напуснала адреса и продължава да живее на същия. Простото ненамиране на адресата и ненамирането на лице, което да получи съобщението вместо него или да даде сведения за него, без да е удостоверено от връчителя, че адресатът отсъства и е напуснал адреса преди повече от един месец, не е основание за прилагане на съобщението в цялост по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК. Фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК може да се приложи само при надлежно удостоверяване на факта на отсъствие и напускане на адреса за повече от един месец. В този смисъл е формираната съдебна практика, обективирана в определение № 19 от 14.01.2020г. по ч.гр. д. № 4806 от 2019г. на ВКС, ГК, III г.о.; определение № 113 от 10.07.2020г. по ч.гр. д. № 1438 от 2020г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 22 от 12.02.2021г. по ч. гр. д. № 352/2021г.на ВКС, І г.о.. В конкретния случай длъжностното лице - призовкар не е удостоверило по надлежния ред, според горепосочената съдебна практика, че касаторът К. е напуснал адреса за повече от един месец. При оформените от призовкаря съобщения, неудостоверяващи факта на отсъствие и напускане на адреса от адресата преди повече от един месец, не е била приложима нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК. Поради неосъществен фактически състав на връчване на основание чл. 41, ал. 2 ГПК, както и на каквото и да било друго редовно връчване, касаторът не е бил редовно уведомен за разпореждането от 10.06.2020г., с което частната му касационна жалба е била оставена без движение поради констатирани нередовности. Следователно срокът за отстраняването им не е бил изтекъл към момента на постановяване на атакувания съдебен акт, поради което последният е неправилен и следва да бъде отменен. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение