Решение № 10583 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 298/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на „Сердика спортни имоти“ ЕАД против Решение № 9954/04.12.2024 г., постановено по административно дело № 235/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 993/28.11.2022 г. на Кмета на Община Приморско. Касационната жалба се поддържа от адвокат Ц. Попова, като в същата се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез отмяна на процесния администратвен акт. Ответникът, Кмет на Община Приморско оспорва касационната жалба посредством писмен отговор, изготвен от пълномощник – адвокат П. Козаров, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Ответните страни „Булгарлизинг Бургас“ АД, Т. Ц. М., Д. Г. Т., Я. Б. Б., Г. М. Б., М. С. А., И. Б. С., М. Ц. М., С. М. С., П. В. А., К. К. Т., Е. К. Д., С. К. К., Н. С. Т., Д. Д. Т., М. С. Т., Р. В. С., Л. В. П., В. П. А., В. Б. Б., К. К. Т. и Т. А. К., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. За С. Р. М., Й. Н. Н., Е. Н. Н., Т. И., Г. И. И., З. Г. Б., Х. П. В. и Б. В. Б. се явява назначен особен представител адвокат Х. Банов, който изразява становище, изложено в писмена защита за неправилност на съдебното решение, с искане за отмяна и решаване на спора по същество или за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Проверил е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Няма спор, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган – Кмета на Община Приморско, изрично оправомощен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, тъй като се касае за одобряване на подробен устройствен план по отношение на два поземлени имота. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат както в самия акт, така и в документите, предхождащи издаването му и представляващи част от административната преписка. Спазени са и административно-производствните правила в процедурата по одобряване на процесното изменение на устройствения план, в която насока съдът е изложил подробни мотиви. Производството е започнало по инициатива на собствениците на поземлен имот с идентификатор 58356.506.566 по КККР на гр. Приморско, целяща този имот да се урегулира в отделен УПИ, чийто граници да съвпаднат с установеното им по съдебен ред право на собственост и кадастралните граници на имота, с отреждане за жилищно строителство, с предвидено в него средноетажно свободно застрояване, при запазване на съществуващите сгради при условията на чл. 36, ал. 1 ЗУТ, което предполага и одобряване на РУП. Налице е влязла в сила заповед, с която е допуснато изработването на проекта, проектът е съобщен на заинтересуваните лица съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, разглеждан е от помощния орган и връщан за коригиране по повод постъпили възражения, след корекциите е приет от ОЕСУТ и е последвало неговото одобряване от кмета на общината. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон, които да налагат нейната отмяна, както правилно е приел Административен съд – Бургас. Като правно основание за изменението на устройствения план е посочена разпоредбата чл. 134, ал. 2, т.2 ЗУТ, като от събраните по делото доказателства се установява наличието на тази хипотеза относно промяната в плана за регулация, което обуславя и съответствието му с материалния закон. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза по делото се установява, че с изменението на регулационния план, границите на УПИ IV и УПИ XVII са отразени в съответствие с имотните граници на поземлени имоти с идентификатори 58356.506.565 и 58356.506.566 по КККР на гр. Приморско, която е влязла в законна сила досежно същите. При промяна на регулационен план на това правно основание, не е необходимо съгласието на „Сердика спортни имоти“ ЕАД, в качеството му на собственик на имот 58356.506.565, съответно неприложими са разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и ал. 8 ЗУТ, които се сочат като нарушени в касационната жалба. Не е необходимо съгласието на собственика на съседния имот и за промяната на застроителния план, по отношение на който е налице основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, макар да не е посочено изрично в заповедта. Това основание се извлича от всички документи, съдържащи се в преписката, тъй като административното производство е инициирано от собствениците на имот 58356.506.566 /новообразуван УПИ XVII/, които единствено могат да заявят по своя воля и съгласие как да бъде определено бъдещото му застрояване. На следващо място, от изслушаното заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза е установено, че градоустройствените показатели, заложени в проекта съответстват на показателите по ОУП за устройствената зона, в която попада имотът, както и са спазени изискванията, разписани в ЗУТ за минималните отстояния при застрояване. Посредством специалните знания на експерта, изчислил съответните разстояния между сградите, съдът правилно е приел, че с проекта са спазени всички законоустановени изисквания за минимално разстояние между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на двата имота, разписани в чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, както и изискването за минимално разстояние между бъдещото застрояване и завареното такова от запад в УПИ VI. В тази връзка и повод възражението за нарушение на чл. 31, ал. 5 ЗУТ, следва да се отчете, че с процесния план за застрояване в УПИ XVII се предвижда свободно застрояване с ограничителни линии на застрояване, до които застрояването е възможно да се разположи, но може и да отстъпи навътре от тях, в който смисъл е разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Тоест, когато се касае за проект с ограничителни линии на застрояване, а не задължителни такива, застрояването следва да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени нормативните изисквания, съдържащи се в чл. 31 – чл. 35 от ЗУТ на следващия етап от проектиране на бъдещата сграда. По възраженията, касаещи допусната в графичната част на РУП техническа грешка относно височината на застрояването и отсъствието на обяснителна записка като част от проекта, първостепенния съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се повтарят. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха и допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, доколкото въз основа на установените факти са изведени мотивирани и логически издържани правни изводи. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на Община Приморско не следва да се присъждат разноски, каквото искане се съдържа в отговора по касационната жалба, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,