Определение № 40 от 13.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3217/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Ответникът по касация „Топливо“ АД иска допълване на определение № 866/ 25.11.2019 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело. Молбата е обоснована с пропуск съдът да разгледа искането в писмения отговор на касационната жалба за поставяне на заплатеното адвокатско възнаграждение в тежест на касатора. От касатора В. М. Б. в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на 28.01.2020 г., не е постъпил отговор на молбата. Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира за допустима, защото: 1) едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е спазен – определение № 866/ 25.11.2019 г. е необжалваемо, а молбата е постъпила по пощата на 02.12.2019 г.; 2) тя е от надлежна страна – от ответника по касация, като за нейната допустимост чл. 80 ГПК не се прилага и 3) отстраняването на пропуска е в компетентност на Върховния касационен съд. Молбата е основателна, защото: 1) с определението по чл. 288 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и с него е сложен край на висящия исков процес (чл. 296, т. 3 ГПК), но в производството по допускане на касационната жалба до разглеждане страните извършват разноски; 2) в писмения отговор на касационната жалба ответникът по касация, ищец по иска, е претендирал направените разноски в касационното производство; 3) в определението по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по искането; 4) към писмения отговор на жалбата е представен договор за правна помощ и съдействие, от който се установява уговорено възнаграждение за адв. Б. за сумата 1 301.45 лв. за представителството на „Топливо“ АД в производството пред Върховния касационен съд и 5) адв. Б. е засвидетелствал, че възнаграждението е платено. При тези мотиви и на основание чл. 248 ГПК, съдът