Определение № 140 от 26.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 87/2017 г.

Делото е образувано по молбата на Н. Й. Н. от С. вх. № 1138101/21.ІХ.2016г. за отмяна на решението на СРС от 23.VІІІ.2007г. по гр.д. № 227/2005г., оставено в сила с решение на СГС от 09.ІХ.2016г. по гр.д. № 1833/2008г., с което е отхвърлен искът му на основание чл.45 ЗЗД срещу П. Д. П. от С. за присъждане на 3500лв. обезщетение за имуществени вреди, в т.ч. 3000лв. – пропуснати ползи от неизползване на собствения си апартамент № ** за период 16.ХІІ.2000г. – 16.ХІІ.2004г. и 500лв. разходи за адвокатски консултации. Като основание за отмяна се сочи наличие на ново обстоятелство – установеното с решение от 26.VІІІ.2016г. по в.гр.д. № 2345/2007г. на СГС въз основа на експертизи, че и към 08.ІІ.2016г. има незавършени и неизпълнени работи както в ап.42, така и в общите части на вх.”В” на жилищната сграда на [улица] С., включително незавършена ел.инсталация в апартамента, при което жилището не е можело да бъде прието с протокол 16, въпреки което протоколът е подписан без забележки и от ответника П. като член на приемателната комисия, от което и по вина на последния молителят претърпял посочените вреди. Ответникът по молбата за отмяна П. Д. П. не е дал отговор по реда на чл.306 ал.3 ГПК в указания му с разпореждане на докладчика по настоящото дело от 25.І.2017г. срок. ВКС на РБ намира, че с оглед твърдяното основание за отмяна молбата за това е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и тъй като отговаря и на изискванията по чл.306 ГПК, тя е процесуално допустима и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,