Определение № 8309 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6399/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Ж. В. с [ЕГН] и с адрес в гр. Стралджа, на [улица], против Определение № 811 от 30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 68 по описа на Административния съд – Ямбол за 2025 г. С обжалваното определение е отхвърлена жалбата на В. против Решение № АПИО-3549#3 от 16.01.2025 г. на кмета на Община Стралджа, с което е прекратено административното производство по Искане на частния жалбоподател за издаване на Удостоверение за наследници на Ц. Д. П., с вх. № АПИО-3549 от 18.10.2022 г. Наред с това жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ответния административен орган 2400, 00 лв. разноски. Частният жалбоподател твърди неправилност на първоинстанционния съдебен акт, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за две инстанции, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за сторените такива в настоящото производство. Ответникът – кметът на Община Стралджа с адрес в гр. Стралджа, на ул. „Хемус“ № 12 оспорва частната жалба с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й и оставянето в сила на атакувания съдебен акт. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд се е мотивирал, че оспореното Решение № АПИО-3549#3 от 16.01.2025 г. на кмета на Община Стралджа, съобразно формирания диспозитив, представлява Акт за прекратяване на административното производство по смисъла на чл. 56, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 30, ал. 2 АПК. Приел е, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивирано. Съобразил е, че с Решение № 1184 от 16.10.2024 г., постановено по адм. дело № 165 по описа на Административния съд – Ямбол за 2024 г. е отменено, по жалба на В., Решение № АПИО-3549#2/11.04.2024 г. на кмета на Община Стралджа, с което е постановен Отказ за издаване на Удостоверение за наследници на Ц. Д. П. по Искане на В. за издаване на Удостоверение за наследници с вх. № АПИО-3549/18.10.2022 г. по описа на Община Стралджа и преписката е върната на кмета на Община Стралджа за ново произнасяне по искането на лицето за издаване на посоченото Удостоверение, при съобразяване с дадените от съда в мотивите на това съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочил е, че административният орган, в изпълнение на Решение № 1184/16.10.2024 г. по адм. дело № 165/2024 г. на Административния съд – Ямбол, с писмо, изх. № АПИО-3806 от 01.11.2024 г. (л. 61 от първоинстанционното дело), е изискал от заявителя да представи ново Искане за издаване на Удостоверение за наследници на Ц. Д. П. по образец, съгласно Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г./ Наредба/та), като впише в същото известните му данни за наследодателя и неговите наследници. Подчертал е, че органът е дал още една възможност на В. в този смисъл с писмо, изх. № АПИО-4467 от 18.12.2024 г. (л. 59, пак там), след като е констатирал, че заявителят не е подал искане по образец. Преценил е, че частният жалбоподател не е изпълнил указанията на кмета на Община Стралджа. Приел е, позовавайки се на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., че кметът на Община Стралджа не може да се счита за надлежно сезиран, ако до него не е отправено Искане за издаване на Удостоверение за наследници по образеца, предвиден в тази Наредба. Извел е извод, че компетентният административен орган е процедирал, съобразно законовите изисквания – чл. 56, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 30, ал. 2 АПК. Отхвърлил е възражението на В., че, с оглед изложените в спорния акт мотиви и посочените правни основания не става ясно какво всъщност постановява административният орган – отказ или прекратяване. Посочил е, че в оспорения акт е вписано правно основание по чл. 8, ал. 2 от Наредбата, относимо към постановяване на отказ да се издаде исканото Удостоверение, но е приел, че доколкото в акта липсва подобна разпоредителна част, а е прекратено административното производство, решението на административния орган е с характер на отказ да се разгледа по същество искането на В. за издаване на Удостоверение на наследници. Поради това не е обсъдил оплакванията в първоинстанционната жалба, че органът разполага с достатъчно информация за издаване на исканото Удостоверение. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява обжалваното определение като неправилно по следните съображения: Правилна е преценката на административния съд, че оспорения пред него акт е такъв по чл.197 АПК. Този извод следва от диспозитива на Решението от 16.01.2025г. на кмета на Община Стралджа, който кореспондира с част от мотивите на това решение. Неправилна, обаче, е преценката на административния съд за законосъобразност на оспореното пред него решение, което обективира в себе си отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното искане от И. Ж. В.. Очевидната незаконосъобразност на този отказ следва от обстоятелството, че преди него по заявлението на В. административният орган е издал два незаконосъобразни отказа по същество, които са отменени с влезли в сила съдебни решения и преписката му е връщана за ново произнасяне. Както с Решение № 10489/01.11.2023г. на ВАС по адм.д.№ 4801/23 г., така и с Решение № 1184/16.10.2024г. на Ямболския административен съд, постановено по адм. д.№ 165/24 г. на административния орган са дадени указания за извършване на задълбочена, всеобхватна и подробна проверка на всички възможни законни източници на информация, касаещи подаденото до него заявление. Посоченото от съда съдействие, което административният орган да потърси от заявителя чрез посочване на известни нему наследници по закон на лицето, за което се иска удостоверението, е само част от тази всеобхватна проверка, но не и единственият източник на информация. Съдът не е дал указание на административния орган при липсата на оказано съдействие от заявителя, административното производство, образувано по заявлението му да се прекрати. Административният орган е дължал произнасяне по същество на заявлението ,в какъвто смисъл са и указанията на съда в цитираните по-горе решения, с които органът не се е съобразил. По тези съображения, оспореният отказ на кмета на община Стралджа да разгледа по същество искането на В. е незаконосъобразен и следва да се отмени, и преписката се върне на органа за произнасяне. Като е стигнал до извод, различен от формирания от настоящия съдебен състав, административният съд е постановил необоснован и неправилен акт, който следва да се отмени. С оглед изхода на спора на жалбоподателя В. следва да се присъдят разноски по делото, така както са посочени в Списък на разноските / лист 13 от делото на ВАС/, в размер общо на 3010 лева. Разноските са доказани с договор за правна защита и съдействие на лист 12 от делото на ВАС, договор за правна защита и съдействие на лист 20 от първоинстанционното дело и документ за превод чрез ПОС-терминал в АС-Ямбол на лист 21 /пак там/. Воден от горните съображения и на осн. чл.235 вр. с чл.200, ал.1 АПК, Върховният административен съд