Определение № 232 от 05.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1182/2018 г.

Производството е по чл.282 от ГПК. П остъпило е искане с вх. №8619/08.10.2018г. от ЧСИ М. Б., рег.№838, за превеждане на внесеното по сметка на ВКС обезпечение по ч.т.д. №802/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., по сметка на частния съдебен изпълнител по изп.д. №20188380400979. В същото е удостоверено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.03.2018г. по гр.д.№5136/2017г. на Софийски апелативен съд и размерът на задължението по изпълнителното дело е 112 270,57 лева, като няма данни за погашения и удовлетворяване на взискателя. Същото искане се поддържа и в молба на касатора – длъжник в изпълнителното производство „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД от 10.10.2018г. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: С определение №134 от 19.03.2018г. по ч.т.д. №802/2018г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на въззивно решение №33 от 04.01.2018г. по т.д. №5136/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО. С определение №411 от 04.10.2018г. по т.д. №1182/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение №33 от 04.01.2018г. по т.д.№5136/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №762 от 21.04.2017г. по т.д.№6349/2014г. на Софийски градски съд, ТО, 20 състав, в обжалваната част, с която „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД е осъдена да заплати на „Полихим – СС“ ЕООД, на основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.266 от ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща непогасената част от дължимото възнаграждение по договор за оползотворяване на отработени масла от 10.01.2012г. съгласно фактура №3029/2012г., сумата 55 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за оползотворяване на отработени масла от 03.12.2012г. съгласно фактура №3171/2012г., ведно със законната лихва от 30.09.2014г. до погасяването, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2378,67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по фактура №3029/2012г. за периода 17.11.2012г. – 29.09.2014г. /при отчитане на частичните плащания/ и сумата от 9910,78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по фактура №3171/2012г. за периода 22.12.2012г. – 29.09.2014г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 8673,35 лв. При влязло в сила осъдително решение, образувано и непрекратено изпълнително производство и направено искане от съдебен изпълнител /държавен или частен/ по висящо изпълнително дело за превеждане на съответното обезпечение с цел изплащане на задължението, съдът следва да преведе сумата на съдебния изпълнител. Поради това внесената сума по обезпечението в размер на 77 289,45 лв. следва да бъде преведена на ЧСИ М. Б., рег.№838 на КЧСИ, по посоченото изпълнително дело за погасяване на задълженията на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, по влязлото в сила решение №33 от 04.01.2018г. по т.д. №5136/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение