Определение № 137 от 15.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 387/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 1269 от 15.02.2021 г., подадена от С. Г. С., лично и като пълномощник на С. И. С., срещу определение № 38 от 25.01.2021 г. по ч.т.д. № 397/2020 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на I т.о., с което е върната частна жалба вх. № 4508/10.06.2020 г. на С. С. срещу определение № 155/29.04.2020 г. по същото ч.т.дело. В частната жалба се поддържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че съдът неправилно е върнал частната жалба на С. поради липса на правен интерес да обжалва определение на ВКС, с което е отказано предоставяне на правна помощ на съпруга й С. С.. Изложени са доводи, че съдът е следвало да даде срок за обосноваване на правния интерес, евентуално за присъединяване към жалбата на С. С.. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната жалба на С. С. е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване, пред друг състав на ВКС, процесуален съдебен акт. Поради това частната жалба в тази й част се преценява като процесуално допустима. Посочването, че подател на жалбата е и С. С., чрез своя пълномощник С. С., не следва да се преценява, доколкото пълномощията са оттеглени, а от друга страна, със сега атакуваното определение на предходния състав на ВКС е върната депозирана само от С. частна жалба с вх. № 4508/10.06.2020 г. За да постанови атакуваното определение, предходният състав на ВКС, първо търговско отделение, е приел, че подадената от С. С. частна жалба е насочена срещу определение, с което е оставена без уважение молба на С. С. да му бъде предоставена правна помощ. Констатирал е, че искането на С. за предоставяне на правна помощ по повод частна жалба вх. № 3175/21.02.2020 г. е заявено след оттегляне на пълномощията, дадени на представляващата го С. С.. Поради това е изведен извод, че интерес да обжалва, по реда на чл.95, ал.5 ГПК, има само С. С., а С. С. не е негов процесуален представител, нито лице, чиито права се засягат от определение № 155/29.04.2020 г. Съобразена е и забраната по чл.26, ал.2 ГПК за предявяване на чужди права, поради което депозираната от С. частната жалба е преценена като процесуално недопустима. Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Процесуално законосъобразен е изводът на предходния състав на ВКС, че С. С. не е легитимирана да обжалва определението, с което се отказва правна помощ на С. С.. Този извод е изведен след преценка на конкретните данни по делото, касаещи депозираната лично от С. С. молба за предоставяне на правна помощ, към който момент пълномощието по чл.32, т.2 ГПК, дадено на съпругата му С. С., е вече оттеглено. Съдебният състав на първо търговско отделение правилно е съобразил, че производството по предоставяне на правна помощ се развива само между молителя и съда, което обуславя невъзможност за участие в него на други страни по делото, независимо от тяхното процесуално качество. Едностранният характер на това производство обуславя недопустимостта за присъединяване към частна жалба на страната, поискала осигуряване на безплатна адвокатска защита, срещу определението на съда, с което се отказва правна помощ. В случая, не се касае за нередовност на върнатата частна жалба, при наличие на каквато, администриращият съд дължи даване на указания за отстраняването й. Поради това, доводите на С. С. в горния смисъл, следва да се преценят като неоснователни. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение