Определение № 2041 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 928/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. П. К., подадена чрез адв. Киркоров, против Определение № 1313 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 329/2025 г. по описа на Административен съд - Силистра /АС – Силистра/, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Отговор от 13.10.2025 г. на администратор на лични данни „Файненшъл България“ ЕООД, по подадено искане на основание чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/2016/679 на ЕП и на Съвета от 22.07.2025 г., допълнено на 11.09.2025 г. Жалбоподателят оспорва определението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че жалбата му против Отговор от 13.10.2025 г. на „Файненшъл България“ ЕООД за недопустима, поради липса на годен акт, подлежащ на съдебен контрол. Иска се отмяна на определението. Ответникът по частната жалба – „Файненшъл България“ ЕООД, по съображения в представен писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. П. К. против Отговор от 13.10.2025 г. на администратор на лични данни „Файненшъл България“ ЕООД по подадено искане на основание чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/2016/679. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 22.07.2025 г. жалбоподателят, чрез адв. Киркоров, е отправил искане до „Файненшъл България“ ЕООД за предоставяне на информация дали личните данни на лицето са обработвани, както и да посочат целите за обработването им, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и за представяне на копие на личните данни, които са в процес на обработване и копие на всички носители на лични данни на лицето за периода от 01.01.2020 г. до 22.07.2025 г. – договори, анекси, погасителни планове, стандартни европейски формуляри и др., включително по вече погасени и неактивни към момента правоотношения между страните. Във връзка със заявлението на 22.08.2025 г. „Файнейшъл България“ ЕООД е изпратило Уведомление до жалбоподателя, като в същото са посочени категориите обработвани лични данни - три имена, ЕГН, данни от документ за самоличност лична карта, копие на документ/и за самоличност, постоянен и настоящ адрес, мобилен телефон, имейл адрес, данни от справки в регистри на държавни органи; друга информация за целите на спазване на Закона за мерките срещу изпиране на пари, подпис. Посочено е също, че ако в качеството си на потребител, лицето е посетило интернет страницата на Дружеството, то е събирана информация от „бисквитки“ и аналитична информация, която касае предпочитания на база посетените сайтове, както и IP адрес. На 22.08.2025 г. с цел пълно удовлетворяване на правото на достъп по чл. 15, §3 от Регламента, е издадено и Удостоверение относно предоставяне на лични данни в полза на заявителя, към което са били приложени извлечение от информационната база данни и извадки от документи, които съдържат актуалните лични данни, обработвани от администратора, наименувано „Копие на лични данни", както и „Досие на клиента, съдържащо рождена дата, проверка на лична карта, адреси, телефони за връзка, имейл, месторабота. На 25.08.2025 г. „Файненшъл България“ ЕООД е изпратило до жалбоподателя допълнение към отговора във връзка с подаденото от него заявление. В писмото е посочено, че поради технически пропуск не е било приложено копие на документите по прекратените договори за гаранция, съдържащи неговите лични данни, съхранявани от „Файненшъл България“ ЕООД. Повторно е посочено, че в архива на Дружеството има няколко документа по прекратени договори, съдържащи идентични лични данни. В тази връзка дружеството е предоставило по един представителен документ от всеки вид документ, който съдържа пълния набор от обработваните лични данни по всички договори. Към Удостоверението от 22.08.2025 г. са приложени допълнително документи, съдържащи лични данни на субекта, включително копие на лична карта, данни от снимки на лице и лична карта, събрани по време на процес по електронна идентификация и верификация на самоличността, предложение, изхождащо от жалбоподателя, за сключване на договор за паричен заем, продукт „Изи Кредит“, прието от кредитен консултант на „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София и съдържащо размер и срок на кредита, както и размер на погасителните вноски, Декларация за произход на средствата. След като е получен вторият отговор от „Файненшъл България“ ЕООД с дата 25.08.2025 г., жалбоподателят, чрез адв. Киркоров, на 11.09.2025 г. е отправил второ искане. В последното е посочено, че полученият отговор е непълен, поради което е поискано да му бъдат предоставени копия на всички носители на лични данни на К. П. К. за периода от 01.01.2020 г. до 22.07.2025 г. По второто искане „Файненшъл България“ ЕООД е изпратило имейл от 13.10.2025 г., с който уведомява жалбоподателя, че вече му е предоставен коректен и изчерпателен отговор на запитването му за предоставяне на лични данни по първото изпратено искане. В имейла като прикачен файл повторно му е изпратен предоставеният отговор от 25.08.2025 г. с приложенията към него. Именно отговорът, предоставен по имейл на 13.10.2025 г., е предмет на оспорване в първоинстанционното производство. С оглед така установеното, съдът е приел от правна страна, че този отговор няма характер на административен акт. Същият е постановен във връзка с направено искане за допълване на отговор от 25.08.2025 г. Позовал се е на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от АПК, която дава възможност на административния орган да отстрани допуснати непълноти в издадения административен акт, като в заключение е приел, че жалбата не е насочена срещу акт, годен да бъде обект на съдебен контрол и е процесуално недопустима. В заключение съдът е приел, че това писмо няма характер на административен акт, поради което не подлежи на оспорване, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Съдът правилно е приел, че в обжалваното уведомително писмо не е обективиран отказ, а същото има уведомителен характер, тъй като исканата от жалбоподателя информация вече е била предоставена. Противно на тезата на частния жалбоподател, в писмото няма властническо волеизявление, издадено от административен орган, което да поражда правни последици за субекта на данни по смисъла на Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ или на Регламент /ЕС/ 2016/679, засягайки права или създавайки задължения, съответно да подлежи на съдебен контрол. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, §1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/ХОПЕС/ и член 16, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, да са съобразени с техните основни права и свободи, и по-конкретно - с правото на защита на личните им данни. Администраторът на лични данни, в случая „Файненшъл България“ ЕООД е длъжен при упражняване на правото по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/ да предостави потвърждение дали се обработват лични данни на субекта и ако това е така да му предостави достъп до данните. Според чл. 79, §1 от Общия регламент относно защитата на данни без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, предмет на търсената защита не е изричен отказ на администратор и обработващ лични данни да предостави право на достъп на субекта на данните чл.15 от Общия регламент, тъй като на лицето вече е била предоставена исканата информация, както и допълнителна такава. Отговорът, предоставен по имейл на 13.10.2025 г. от „Файненшъл България“ ЕООД не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С него не се създават права и задължения, нито се нарушават законни интереси на жалбоподателя, същото има само уведомителен характер. С оглед изложеното и предвид съдържанието на писмото, правилно съдът е приел, че то не е годен за оспорване по съдебен ред акт. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че допълненият вариант на удостоверението е връчен на 25.08.2025 г., срокът за оспорването му е 14 - дневен, съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, и е изтекъл на 09.08.2025 г., тъй като 08.09.2025 г. е неработен ден. Искането за допълване е подадено на 11.09.2025 г., т.е. два дни след изтичането на срока и е преклудирано правото на оспорване, като в тази хипотеза допълването на административния акт е недопустимо. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от АПК дава възможност на административния орган да отстрани допуснати непълноти в издадения административен акт. Задължителното условие за това е допълването да се извърши преди изтичане на срока за обжалване, като инициативата за произнасянето е предоставена изцяло на преценката на административния орган. Не е уредена по нормативен път възможност на участниците в административното производство да правят такова искане. Те разполагат с правото да обжалват мълчалив отказ на органа да се произнесе по цялото им искане. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение