Определение № 686 от 20.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 131/2024 г.

ВКСI търговско отделение20.03.2024 г.докладчик Добрева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 679/21.12.2023 г. по в. ч. гр. д. № 286/2023 г. по описа на Апелативен съд Варна. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

Мотиви

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Гитекс“ ЕООД срещу определение № 679/21.12.2023 г. по в. ч. гр. д. № 286/2023 г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 8496/08.12.2023 г., подадена от дружеството, с искане по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 390/18.07.2023 г. в частта за разноските. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд е неглижирал твърденията, изложени в частната касационна жалба по повод атакуване на определение № 390/18.07.2023 г. Счита, че в тази жалба се съдържа и искане по реда на чл. 248 ГПК, поради което за него не е изтекъл регламентираният в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Моли определението да бъде отменено и делото върнато за произнасяне по същество на молбата за изменение на определение № 390/18.07.2023 г. в частта за разноските. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С атакуваното определение е оставена без разглеждане молба за изменение на определение № 390/18.07.2023 г. по реда на чл. 248 ГПК. С цитираното определение състав на Апелативен съд Варна е потвърдил определение на Окръжен съд Варна, постановено в хипотеза на чл. 130 ГПК относно предявен от „Гитекс“ ЕООД установителен иск за собственост, както и с оглед изхода на спора е присъдил в полза на ответника по частната жалба „Фууд Проджект Мастърс“ ООД разноски в размер на 2 607, 91 лв. Соченото определение не е било допуснато до касационен контрол с определение № 1171/30.11.2023 г. по ч. т. д. № 1345/2023 г. на ВКС, I т.о. След произнасянето на настоящата инстанция дружеството касатор е депозирало молба вх. № 8496/08.12.2023 г., с която е поискало от Апелативен съд Варна да измени определението си. В молбата са изложени съображения, че въпреки прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, то спорът между страните не е приключил, тъй като в евентуалност на установителния иск за собственост са предявени и искове за присъждане на парични суми поради извършени подобрения в имота, евентуално поради неоснователно обогатяване на ответното дружество. Въззивният съд, като е преценил, че молбата за изменение на предходно постановеното от него определение е подадена след срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставил тази молба без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Настоящият състав на съда споделя мотивите, изложени в атакуваното определение. Действително, в подадената от „Гитекс“ ООД частна касационна жалба срещу определение № 390/18.07.2023 г. е посочено, че то се обжалва в неговата цялост, т. е. включително в частта, с която са били присъдени разноски в полза на „Фууд Проджект Мастърс“ ООД. В текста на жалбата обаче няма формулирано изрично искане за изменение на обжалваното въззивно определение в частта за разноските. При тази констатация в съответствие с фактите по делото е произнасянето на въззивния съд с обжалваното в настоящото производство определение № 679/21.12.2023 г., че подадената на 08.12.2023 г. молба се явява извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Следва да се има предвид, че искането по чл. 248 ГПК, макар и акцесорно, следва да бъде ясно формулирано, съответно то предпоставя развитие на производство пред съда, постановил акта, чието допълване или изменение се претендира. Друга е хипотезата, когато поради отмяна на обжалвано определение или решение по реда на инстанционния контрол се пререшава спора, съответно това пререшаване влече и преразпределяне на отговорността за разноски. В заключение, като правилно определението на Апелативен съд Варна следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Цитирани разпоредби

6