Определение № 112 от 15.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 759/2016 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК. С определение от 06.07.2016 г., постановено по НЧХД № 6778/2016 г., Софийският районен съд, е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, при хипотезата на чл. 43, т. 1 от НПК, а именно – Районен съд – Димитровград. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище за основателност на искането за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери следното: Съдебното производство е било образувано пред Софийски районен съд по частна тъжба на Д. Г. К. срещу С. Г. Г. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Данните по делото сочат, че към момента на образуване на делото пред СРС е известно местоживеенето на частната тъжителка и подсъдимата – гр. Димитровград. В съдебното заседание, проведено на 06.07.2016 г., преди даване ход на делото процесуалните представители на страните са направили изявление, че във връзка с доказване на твърденията си ще ангажират гласни доказателствени средства, като исканите свидетели също са с местоживеене в гр. Димитровград. Идеята, вложена от законодателя в разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, е разглеждането на делото по възможност да не създава неоправдани затруднения или да са възможно най-малко. При посочените данни разглеждането на делото в СРС е очевидно неоправдано, а тази нецелесъобразност би станала още по-съществена, ако се оправдае заявеното от страните становище за броя на свидетелите. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение