Определение № 228 от 23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 130/2012 г.

Производството е по чл.282,ал.4 ГПК. Образувано е по молба на «ОС на ТПК»- С. З., вх.№1986/2013г., с която се иска освобождаване на внесено по сметка на ВКС обезпечение по чл.282,ал.2 ГПК. С определение от 21.12.2011г. по ч.гр.д.№600/2011г., ВКС, І г.о. е постановено спиране изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение №276 от 25.11.2011г. по гр. дело №15/2004г. на Старозагорския окръжен съд, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист и образувано изп.д.№20117650401127 на ЧСИ, рег.№765 Г.И.. С определение №263/24.04.2012г. постановено по реда на чл.288 ГПК по гр.д№130/2012г. на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на същото въззивно решение по подадената от «ОС на ТПК»- С. З. касационна жалба и то е влязло в сила. Ответникът по молбата в настоящото производство КО „Р.”, [населено място], е представил доказателства за предявен срещу молителя иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, резултат от забавеното изпълнение по постановеното въззивно решение. Това се установява от приложените искова молба вх.№5467/27.04.2012г., депозирана в ОС-Стара Загора с цена на иска 37245 лева. От изложеното следва, че не са налице изискванията на закона за освобождаването на внесената като гаранция сума по реда на чл.282,ал.2 ГПК, а са налице предпоставките на чл.282,ал.4 ГПК за задържане на сумата.Това е така, защото в законовия двуседмичен срок от постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, носителят на вземането е предявил иск за вреди, резултат от забавяне на изпълнението на същото. Предвид горното, молбата за освобождаване на внесената гаранция следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.