Определение № 18 от 25.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 152/2012 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод разпореждане № 14 от 18.01.2012 г. на съдия при Специализирания наказателен съд по н. ч. д. № 4/2012 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Софийският градски съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 12.01.2012 г. на Софийския градски по н. ч. д. № 13/2012 г. съдебното производство, образувано на основание чл. 65 НПК по искане на обвиняемия Р. С. Т., е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Специализирания наказателен съд. В мотивите съдът е посочил, че с оглед повдигнатото обвинение на Т. за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК и по чл. 213а, ал. 2 вр. ал. 1 НК компетентен да се произнесе по искането на обвиняемия съобразно разпоредбата на чл. 411а от НПК е Специализираният наказателен съд, на който делата за тези престъпления са подсъдни. С разпореждане от 18.01.2012 г. по н. ч. д. № 4/2012 г. съдия от Специализирания наказателен съд е приел, че този съд не е компетентен по делото. Развил е тезата за неприложимост на пар. 9, ал. 1 от ПЗР на ЗИДНПК, застъпвайки становището, че в конкретния случай следва да намерят приложение пар. 9, ал. 2 и пар. 17 от ПЗР на ЗИДНПК, поради което Софийският градски съд е компетентен да разгледа делото. Мотивиран от посочените съображения съдията е повдигнал спора за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че компетентният съд по конкретното дело е Специализираният наказателен съд поради следното: Процедурата по чл. 65 от НПК е процесуален механизъм за съдебен контрол по отношение на мярката за неотклонение на обвиняемия на досъдебното производство. Компетентен да осъществи тези контролни правомощия е съответният първоинстанционен съд, който се определя по всяко дело въз основа на правилата за подсъдност. Разпоредбата на чл. 411а НПК, в сила от 1.01.2012 г., въвежда особената подсъдност на делата за конкретно посочени престъпления, по които компетентен е Специализираният наказателен съд. На обвиняемия Т. е повдигнато обвинение по чл. 321, ал. 2 НК, което се обхваща от цитираната разпоредба (по чл. 213а, ал. 2, т.4 НК-подсъдно на районен съд). Следователно съответният първоинстанционен съд, компетентен в процедурата по чл. 65 НПК да се произнесе по делото, образувано след влизане в сила на чл. 411а НПК въз основа на направено искане от обвиняемия за промяна на мярката за неотклонение „Задържане под стража” се явява Специализираният наказателен съд. В разпореждането от 18.01.2012 г. съд ията неоснователно се е позовал на пар. 9, ал. 2 и пар. 17 от ПЗР на ЗИДНПК (ДВ, бр.13/2011 г., изм. и доп. бр.61/2011 г. и ДВ,бр.93/2011 г.). Те предвиждат неприключилите досъдебни производства да се довършват от органите на досъдебното производство, пред които са висящи. По този начин в закона е въведено изрично ограничение от общия принцип по чл. 3 НПК за действие на наказателнопроцесуалните норми по време - приложимост на разпоредбите на НПК от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни производства. Съдът безусловно не е орган на досъдебното производство и пар. 9, ал. 2, както и пар. 17 от съответните П ЗР на ЗИДНПК нямат отношение към процесуалните действия на съда. Друго изрично предвидено ограничение в цитираните правни норми няма. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК