Решение № 4251 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2016 г.

Решение № 4251 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. П. срещу решение № 591 от 21.03.2016 г. на Административен съд (АС) гр. П., постановено по адм. д. № 3365/2014 г. в частта, с която е отменен и изменен ревизионен акт (РА) № 261402388 от 15.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., поправен с РАПРА № П-1600261405230-003-01 от 17.11.2014 г., потвърден и изменен с решение № 1156 от 18.11.2014 г. на ДДОДОП гр. П. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за необоснованост и недоказаност на констатациите на РА. Поддържа наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи предвид факта, че за ревизирания период едноличният търговец (ЕТ) не е отчел в счетоводството си закупени стоки по фактури от 13 доставчици, респ. не е отчел приходи от продажбата им. В хода на ревизията органите по приходите подробно били обсъдили всички представени от доставчиците доказателства, които установявали получаването на стоките от ревизираното лице (РЛ). Поддържа, че в хипотезата на ревизия по чл. 122 ДОПК доказването на реалността на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС е неотносимо. Акцентира върху начина на осъществяване на доставките при разносната търговия, при който единствен документ за прехвърляне на собствеността се явява издадената фактура, а плащането се извършва в брой и на място, потвърден със свидетелски показания. С доставчиците имало трайно изградени търговски отношения и отчетени фактури в счетоводството на получателя. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени съдебното решение и да постанови друго за потвърждаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. О. З. Г. С., действаща като ЕТ с фирма "З. С. - Дани" със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. "Н. Р." .№..., не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба в частта по ЗДДС и неоснователност в останалата част. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА на ЕТ "З. С. - Дани" е извършена ревизия за определяне на задължения й за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2012 г., по ЗДДС от 01.12.2007 г. до 30.09.2013 г., както и за задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за самоосигуряващо се лице за периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г. При установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 ДОПК ревизията е проведена по реда на чл. 122-124а ДОПК и са определени задължения за ДДС в размер на 34 717.95 лв. и лихви от 10588.30 лв., по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 7153.48 лв. и лихви от 3201.86 лв., както и за ЗОВ, подробно посочени в РД и в РА. Констатирано е, че регулярно, в края на всяка от ревизираните години, ЕТ е отчитал разходи за брак на стоки въз основа на протоколи за брак и заповеди за ликвидация на стоки, с което е намалявал наличностите на стоки по сметка 304, респ. е избегнато отчитането на приходи от продажбите на тези стоки. Протоколите за брак не отговаряли на нормативните изисквания, тъй като бракуваните стоки били отразени само стойностно, без данни за видове, количества, партиди, срок на годност. В хода на ревизията приходните органи са установили, че в счетоводството на РЛ не са намерили отражение фактури, издадени от: "Бойко", ООД, "В." ЕООД, "В. табак" ЕООД, "Д. Х." АД, "Касика" ЕООД, "Менди" ЕООД, "Н. Б." АД, "Табак логистик груп" АД, "Табак логистик груп П." АД, "Триада маркет енд дистрибюшън" АД, "Хлебозавод тимс" ЕООД, "Хлебна промишленос" АД и "Ю. Б." ЕООД. По повод връчени на доставчиците искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължените лица (ИПДПОЗЛ) доставчиците представили фактури, данни за лицата, участвали в превоза, хронологични регистри на счетоводни сметки, писмени обяснения относно организацията на доставяне на стоките, декларации на управителите на доставчиците. Формиран е извод, че фактурите са реално издадени от доставчиците, но не са намерили отражение в счетоводните регистри на РЛ и търговецът не е отчел приходи от извършените продажби на същите стоки, квалифицирано като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Стойността на неотчетените приходи е определена по покупната стойност на стоките, увеличена с процент за надценка. Извършените доставки са квалифицирани като облагаеми, при което лицето е достигнало облагаем оборот по чл. 96 ЗДДС към 31.12.2008 г., респ. до 14.01.2009 г. е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация. Оборотът е поддържан до 31.12.2010 г. За 2011 г. облагаемият оборот е под задължителния минимален праг за регистрация по ЗДДС, достигнат отново към 31.08.2011 г. и поддържан до 30.09.2013 г., за които периоди са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 34 717.95 лв. С оглед отпадане основанието за облагане с патентен данък през 2009 г. доходите на лицето от стопанска дейност за периода 2009 г. - 2012 г. са обложени по общия ред на ЗДДФЛ. Установено е несъответствие между получените приходи и направените разходи за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. съответно в размери 17 543.94 лв., 2407.75 лв., 5003.44 лв., 5165.88 лв., 3349.41 лв. и 6646.78 лв., което е дало основание за определяне на допълнително данъчно задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ за ДОО, ДЗПО- УПФ и ЗО. Установено е, че З. С. е внасяла в касата и съответно е получавала от касата на ЕТ парични средства. Решаващият орган е намерил малозначителност на превишението за 2008 г. и 2011 г., при което е отменил РА за 2008 г. и изменил РА за 2007 г. и 2011 г. За да отмени изцяло РА в частта на установените задължения по ЗДДС и по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ административният съд е приел за недоказани констатациите за укрити приходи от продажба на стоки по неосчетоводени фактури поради липса на доказателства за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Посочил е, че значителна част от спорните фактури не носят подпис на ревизираното лице (РЛ) или лицата, работили в търговския обект, а дадените от доставчиците обяснения в хода на ревизията са общи относно начина на осъществяване на доставките, но не доказват количества на конкретни стоки. Не бил доказан и фактът на плащане поради липса на приложени касови бележки или ПКО към голяма част от фактурите. Липсвали доказателства за предаване и транспортиране на стоките. Съдът не е кредитирал свидетелските показания на св. Д. Д., служител на "В." ЕООД, и на св. П. С., служител на "Д. Х." АД, като общи и неотносими към конкретните фактури. Относно включването на стойността на непризнат брак за всяка ревизирана година при определяне размера на укритите приходи съдът е изложил мотиви, че това обстоятелство е относимо към облагането по реда на ЗДДФЛ, какъвто настоящият случай не е, тъй като при съобразяване на изводите за липса на приходи от неотчетени фактури за нито една от ревизираните години оборотът не надвишава 50 000 лв. Съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за опровергаване констатациите на РА относно превишение на направените разходи над приходите за 2007 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. В частта на установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. РА е потвърден и изменен предвид направено преизчисление на данъчната основа на годишна база, при което съдът е отрекъл като неправилен подходът на ревизиращите органи по определяне на месечна база на изчисление. За да отмени РА относно определени допълнителни задължения за вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода до 14.02.2011 г., съдът е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е с материалноправен характер, не й е придадено обратно действие, поради което е неприложима за периоди преди влизането й в сила. Относно другите ревизирани по реда на чл. 124а ДОПК периоди (2011 г. и 2012 г.) съдът е изложил мотиви, че фактът на укрити приходи все още не означава реализиран доход от трудова дейност. От друга страна вноските били изчислени върху осигурителен доход, определен от дейността на жалбоподателката като ЕТ, в която част РА бил отменен. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Решението е правилно в частта относно недоказаност на установено от приходните органи основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК във връзка с приходи от неотчетени при ревизираното лице фактури. Съдът е тълкувал относимите правни разпоредби и правилно е разпределил произтичащата от тях доказателствена тежест за страните по делото. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Принципно наличието на фактури, отчетени само от доставчика, може да бъде индиция за наличие на неотчетени покупки, но за да се приеме, че от тях е реализиран неотчетен оборот, респективно приход, в тежест на органите по приходите е да го докажат, тъй като извън хипотезите на чл. 123 ДОПК наличието на данъчна основа за облагане не може да се предполага. В настоящия случай, за да обосноват основанието по сочената разпоредба и наличието на неотчетени продажби на фактурирани на РЛ стоки, в тежест на органите по приходите е да установят два факта: първо, че ревизираното лице в действителност е получило процесните фактури и стоките по тях, и второ, че е реализирало приходи/обороти от тези стоки, които не е отчело. От събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства не се установява по категоричен начин, нито получаването на всички процесни фактури от РЛ, нито извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в счетоводни статии и инвентарни книги може и да бъде индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени доставки, по които получател е ревизираното лице. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. В тази връзка фактът, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС от доставчиците на ревизираното лице, не може да бъде тълкуван самостоятелно и да има водещо, предопределящо значение за реалното осъществяване на процесните доставки. С оглед на характера на спора правилно съдът е изследвал обстоятелството за извършено предаване на стоките по процесните фактури като способ за прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи и обосновано е приел липсата на доказателства в тази насока. Извършената в случая аналогия със значението на предаването на стоките на плоскостта за реалността на доставките при претендирано право на данъчен кредит не е самоцелно и излишно, тъй като реализирането на доходи от продажба на стоки по укрити фактури предполага доказване на факта на предаването на тези стоки от доставчика на получателя. Необходимо е да се изследват всички относими обстоятелства относно наличието или не на настъпило данъчно събитие - осчетоводени ли са доставките при доставчиците, но при изследване редовността на счетоводството им по смисъла на чл. 182 ГПК и чл. 51 ДОПК, налице ли е предаване на стоките, извършен ли е транспортът на стоките, как, от кого и къде, има ли товарителници, пътни листа и други придружаващи документи, какви са писмените обяснения на управителите на отделните доставчици и дали те съответстват на други събрани писмени доказателства (в този смисъл е константната практика на ВАС, формирана след решение № 719 от 21.01.2015 г. по адм. д. № 563/2014 г., VIII отд. на ВАС). В процесния случай се установява по категоричен начин, че липсват доказателства за приемането и предаването на стоките (няма приемо-предавателни протоколи). От друга страна, в значителната си част фактурите не носят подпис на получател, за да се приеме, че представляват разписки за предаване на стоките. Няма приобщени доказателства за транспортирането на стоките, за тяхното изписване, както и за начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите. Позоваването от страна на приходните органи само на дневниците за продажби на издателите на фактурите и СД за съответните данъчни периоди, на представените само от част от доставчиците извлечения от счетоводни документи, респ. на констатираното след извършена служебна проверка в информационната система на НАП и на писмените обяснения на доставчиците, не е достатъчно да се приеме наличието на реално осъществени доставки на стоки. От страна на приходните органи не е извършвана проверка в счетоводствата на доставчиците, включително относно редовното отразяване на представените от някои от доставчиците доказателства за плащане. За част от спорните доставчици в РД и РА не се съдържат доводи за наличие на плащане: напр. "В." ЕООД, "В. табак" ООД, "Касика" ЕООД. Относно други доставчици констатациите за плащане в брой са възприети от обясненията им, но без да са приложени доказателства или да е изследвано счетоводството им, напр.: "Табак логистик груп" ООД, "Н. Б." АД, "Д. Х." АД, "Хлебна промишленост" АД, "Ляноридис" ЕООД. По отношение на "Табак логистик груп П." ООД са представени служебни бонове, които не са еквивалент на фискалния касов бон. Доставчикът "Касика" ЕООД не е представил спорните фактури от 2007 г., нито други придружаващи документи. Налице е декларация на управителя на "Ляноридис" ЕООД (л. 1142), че стоката е доставена със стокови разписки, подписани от клиента, на базата на които са издадени спорните фактури, но такива стокови разписки, носещи подпис на З. С., не са приложени към обяснението на доставчика, нито допълнително са изискани от приходните органи в хода на ревизията. В касационната жалба се навеждат доводи, че доставките са характерни и обичайни за търговската дейност на ревизираното лице, но тези обстоятелства не са изследвани в хода на ревизията, нито са налице доводи в тази насока в оспорения РА. Действително е относимо изследване на средномесечния оборот на ревизираното лице, на каква стойност и с каква честота са доставките на същите стоки от същите доставчици, но отразени в счетоводството на РЛ, съвпадат ли те със стойността и периодичността на доставката на стоките по спорните фактури, какъв е обичайният размер на средно-месечните покупки при търговеца и съвпада ли той с доставките по спорните фактури. Подобно изследване не е предприето от приходните органи, въпреки носената от тях доказателствена тежест за обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Налице са твърдения, че РЛ е осчетоводило неподписани фактури от същите доставчици, неподкрепено с конкретни факти, което обстоятелство също не е изследвано в хода на ревизията. Принципно верни са доводите на касатора, че с оглед обема на осъществяваната разносна търговия свидетелските показания не могат непосредствено да касаят спорните фактури, но за целите на пълното доказване показанията им правилно са преценени от решаващия съд като неубедителни. Не отговарят на обстоятелствата по делото твърденията в касационната жалба, че е установено редовното отразяване на представените първични счетоводни документи в счетоводствата на доставчиците (такава проверка не е осъществявана), вкл. при насрещните проверки на доставчиците. Съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от него и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. По тази причина твърдяните от касатора протоколи за извършени насрещни проверки на доставчиците в хода на ревизията установяват единствено факта, че писмените обяснения и счетоводните документи са изпратени на приходния орган от проверяваните лица. Доказателствената сила на протокола не се разпростира и спрямо дадените от лицата сведения, които следва да бъдат преценявани с оглед на всички други данни, събрани в хода на ревизията и административното и съдебното обжалване. При липса на подпис по фактурите и на други конкретни доказателства за предаването на стоките на задълженото лице, няма как само въз основа на писмените обяснение на доставчиците да се приема доказването на този факт (в този смисъл е решение № 13937 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 8962/2016 г., I отд. на ВАС). Процесните фактури са оспорени относно тяхната автентичност с аргумент, че стоките по същите не са получени от ревизирания търговец. С оглед на оспорването съдът не е имал основание да не кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните по делото съдебно-графическа експертиза, която посочва кои фактури са подписани от З. С. От спорните 488 броя фактури 381 не носят подпис за получател, няколко фактури изобщо не са представени по делото, трети не са пригодни за почеркова идентификация. Налице са малко на брой подписани от З. С. фактури (24 на брой), посочени в раздел IV, т. 1 от заключението на съдебно-графическа експертиза, които не са достатъчни при липса на всякакви други доказателства, включително относно средномесечния оборот на лицето и регулярност на доставките от същите доставчици, да обосноват претендирания от приходните органи обем на приходите от неотчетени фактури. Обратно, в хипотеза, при която страната укрива част от счетоводните документи, наличието на подпис на получател в някои от представените фактури е с голяма доказателствена стойност. Като частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК фактурите съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги издали. Тези фактури имат качеството на разписка за получени от лицето стоки и с оглед характера на настоящия правен спор удостоверяват неизгодни за лицето обстоятелства. Ето защо следва да се приеме, че стоките по фактурите, които носят подпис на едноличния търговец, обсъдени съвкупно с всички останали обстоятелства по делото, навеждат на извод, че реално са получени от ревизираното лице (в този смисъл е решение № 12033 от 09.11.2016 г. по адм. д. № 12534/2015 г., I отд. на ВАС). Несъмнено в приложимия по време Закон за счетоводството от 2001 г., както и в чл. 114, ал. 1 ЗДДС посочването на име и фамилия и полагането на подпис за получателя не са част от необходимото съдържание на фактурата, като първичен счетоводен документ. В случая не битието на фактурата като данъчен и счетоводен документ е от значение, а възприемането й като писмено доказателствено средство - частен свидетелстващ документ и то за установяване на доказателствено релевантния за спора факт на придобиването от получателя по фактурата на правото на собственост върху стоките по разпоредителната сделка (за целите на ДДС правото да се разпорежда фактическа като собственик по терминологията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО). Това обстоятелство правилно е съобразно при изчисленията на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Неправилни са изводите на съда относно установените с РА допълнителни задължения по ЗДДС и чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ във връзка с укрити приходи от бракувани стоки. Съдът е приел, че според експерта, изготвил ССЕ, към реализирания от ЕТ оборот, не следва да се включва стойността на бракуваните стоки (стр. 8 от решението), но в тази част вещото лице изрично е посочило, че задача е уточнена "след телефонен разговор с адвоката" (стр. 2 от заключението). Не се касае за експертен извод, а за хипотетично поставена задача в потвърждение на твърденията на една от страните по спора, поради което констатациите на ССЕ не подкрепят довода на съда за изключване на приходите от бракувани стоки при установяване на задълженията на лицето. Изводът на вещото лице, че представените протоколи за брак съответстват на изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗСч. не е достатъчен за обоснованост на разходите за брак. Неправилно съдът не е обсъдил заключението в тази му част съвкупно с представените по делото писмени доказателства - заповеди за ликвидация на стоки и протоколи за брак. Протоколите за брак освен реквизитите по чл. 7, ал. 2 от Закон за счетоводството, следва да съдържат и допълнителна информация, факти и обстоятелства, които недвусмислено доказват основанието за бракуване на стоките - номер на заповедта, съгласно която се извършва бракуването, членове на комисията, обект, в който се извършва бракът, наименование и количество на материалните запаси. Протоколът за брак следва да бъде съпътстван от документи, установяващи допустимите норми на брак или всеки друг документ, установяващ основанието за брак, съответно - изтичането на срока на годност на съответното изделие. Всяко ДЗЛ следва да докаже обичайните размери на брак за съответната дейност и за всеки отделен вид стоково-материален запас. Р. за брак следва да са определени така, че да не се допусне търговският риск, произтичащ от неточно планиране на обема на продажбите, от неправилно съхранение или транспортиране, да влияе върху размера на разходите. В случая няма спор, че част от горепосочените изисквания не са спазени, а напротив - бракуваните стоки са отразени само стойностно без данни за вида им, количество, мярка, срок на годност. Решаващият съд е приел, че дори с неотчетените приходи от бракувани стоки ДЗЛ не достига прага за регистрация по ЗДДС. Т. извод може да се направи за ревизираните периоди от 2007 г. до 2010 г., за които е налице само една подписана фактура на незначителна стойност, която не влияе съществено на оборота. За тези периоди отчетените от РЛ приходи и данните в графа 11 от Приложение № 26 към РД за неотчетени приходи от бракувани стоки не надхвърлят изискуемия оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Превишение на прага е налице за 2012 г., когато отчетените приходи и приходите от подписани фактури са общо 42 178.50 лв., а неотчетените приходи от брак - 14 536.64 лв. Изложените съображения налагат отмяна на решението в частта по ЗДДС за данъчни периоди от 15.09.2011 г. и до 30.09.2013 г. (доколкото за този период в РА са установени задължения на лицето) и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, при което посредством допълнителна задача на ССЕ, назначена по реда на чл. 171, ал. 2 АПК, да се определи точният момент, в който лицето достига праг за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и в зависимост от това - да се преизчислят евентуални задължения по ЗДДС. Н. допълнителната ССЕ следва да се постави и задача относно коректното счетоводно отразяване на бракуваните стоки в посочения по-горе смисъл: налице ли са счетоводни документи, установяващи основанието за бракуване на стоките - номер на заповедта, съгласно която се извършва бракуването, членове на комисията, обект, в който се извършва бракът, наименование и количество на материалните запаси, както и документи, установяващи допустимите норми на брак, съответно - изтичането на срока на годност на съответното изделие, включително фирмен стандарт, съобразен с изискванията на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им. С оглед необходимостта от допълнително изследване на основанието за бракуване на стоки следва да бъде отменено решението и в отменителната част на допълнително установените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., доколкото при установяването им могат да участват неотчетени приходи от неправилно бракувани стоки. Със същия мотив следва да се отмени решението и в частта относно установените задължения за ЗОВ за ДОО, ДЗПО и ЗО за периодите от 15.02.2011 г. до 31.12.2012 г. Дължимо е връщане на делото за ново разглеждане в посочените части, при което посредством допълнителна задача на ССЕ се изчислят евентуални задължения на лицето по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и за ЗОВ по КСО и ЗО върху неотчетени приходи от неправилно бракувани стоки. В останалите обжалвани части относно установените и изменени задължения на лицето по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. и в частта на отменените задължения за ЗОВ за периода до 14.02.2011 г. решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При правилно приложение на закона и съобразно константната практика на ВАС решаващият съд е отрекъл като неправилен подхода на приходните органи по определяне на месечна база за облагане. При годишния характер на облагането с данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. В съответствие с материалния закон е изводът на административния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и към пораждащи задължения за ЗОВ фактически състави, осъществени преди влизането на нормата в сила на 15.02.2011 г. Задължителната съдебна практика /формирана след постановяване на оспореното решение/, обективирана в ТР № 1/18.05.2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС по т. д. № 3/2015 г. е за неприложимост на разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. При този изход на спора с оглед частичната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в частта на присъдените разноски, които се определят съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. е да докаже Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,