Определение № 577 от 19.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 1094/2024 г.
ВКСII наказателно отделение19.12.2024 г.докладчик Иван Стойчев
Диспозитив
Прекратеното частно наказателно дело 501/2024г. по описа на ОС – Добрич да се разгледа от ОС – Добрич. Предвид срочния характер на производството ОС Добрич следва своевременно да организира призоваването на свидетелката и да се свърже с германската страна с оглед техническото обезпечаване на видеоконферентна връзка за исканата дата 14.01.2025г. Промяната на компетентния съд да се отрази и в изпратената от германската страна призовка. Определението е окончателно. Препис от определението да се изпрати за сведение на ОС – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 43 ал.1 от НПК. С определение от 18.12.2024г. ОС – Добрич е прекратил производството по ЧНД№501/2024г.и е изпратил делото на ВКС за произнасяне по спор за подсъдност между ОС – Добрич и ОС - Варна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото намери за установено от фактическа и правна страна следното: Делото е било образувано по реда на Закона за европейската заповед за разследване. Първоначално е образувано пред ОС – Варна, тъй като той е посочен от издаващата държава ФРГ като съд, който да извърши исканото действие –разпит чрез видеоконферентна връзка на свидетелката Т. И.. Посоченият от издаващата държава адрес на свидетелката е гр. Д. ул. "Ц. П.", бл. **, вх. *, ет. *. Въз основа на изготвена справка от НБДН съдията при ОС – Варна установил, че посоченият адрес е заявен и от лицето като постоянен и настоящ и на това основание делото е изпратено на ОС – Добрич по компетентност. ОС – Добрич повдига спора за подсъдност с мотив, че ОС – Варна е посочен от немската страна и на това основание следва да извърши поисканото процесуално действие. Съгласно чл. 9 ал.1 т.2 от ЗЕЗР компетентен да се произнесе по ЕЗР е съдът, в чийто район се иска извършването на съответното съдебно следствено действие. Поначало разпит на свидетел по чуждо наказателно производство може да извърши всеки съд в Република България, но доколкото посочения законов текст все пак свързва местната компетентност с определен съдебен район, а не с волята на издаващата държава, няма друг обективен критерий той да бъде определен, освен адреса на свидетеля. В случая няма спор че този адрес е в гр. Д.. В конкретния случай ОС – Варна е действал в съгласие с описаните по – горе правни положения, като е направил нужното, за да установи и е установил, че декларираният настоящ и постоянен адрес на лицето е в района на ОС – Добрич и му е изпратил делото по компетентност. Водим от горното и на основание чл.44 ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение