Определение № 245 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 448/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. първо вр. с ал. 1 т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Атлиман Клуб„ЕООД против определение № 777/28.11.2022 г. по ч.т.д.№ 974/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от страната частна жалба против определение № 265575/26.090.2022 г. по т.д.н. № 3271/2012 г. на Софийски градски съд, с което е одобрена съставената от синдика на „Бокар – Монд„ ООД / в несъстоятелност / частична сметка № 2 за разпределение на суми от масата на несъстоятелността на дружеството, съставена по реда на чл. 717д ал.2 ТЗ, обявена в ТР на 24.08.2022 г.. Жалбоподателят оспорва всеки от обоснованите, в съотношение на евентуалност, решаващи мотиви на въззивния съд за недопустимост на жалбата: липса на процесуалноправна легитимация на жалбоподателя да атакува определението на съда, с оглед законоустановения кръг легитимирани лица по чл. 729 ал. 3 ТЗ, в който същият не попада, съответно - пропуснат преклузивен срок за подаване на жалбата. Навежда обстоятелства за правен интерес от атакуване на определението за одобряване частичната сметка за разпределение, предвид качеството си на участвал в процедура по чл. 718 ТЗ / осребряване на имущество от масата на несъстоятелността, чрез продажба при пряко договаряне / потенциален купувач и незаконосъобразни действия на синдика при провеждането на процедурата, срещу които жалбоподателят счита, че няма друго средство за защита. Позовавайки се на постановено от въззивен съд определение в аналогична хипотеза / опр. № 348 / 10.08.2018 г. по ч.т.д.№ 435/2018 г. на Пловдивски АС / жалбоподателят споделя логиката на състава, постановил определението, че „ правилното разпределение на парични суми от масата на несъстоятелността предпоставя процедурата по пряката продажба да е изцяло спазена „, какъвто не бил настоящия случай. Оспорва се просрочие на жалбата, като се сочи начало на преклузивния срок 27.09.2022 г. / вторник / и изтичането му на 04.10.2022 г./ вторник, а не както е приел въззивният състав – на 03.10.2022 г.. Жалбоподателят счита, че дори да би била споделена недопустимост на частната му жалба, съдът не е бил освободен от задължението да се произнесе по нищожността на продажбата чрез пряко договаряне с потенциални купувачи, по реда на чл. 718 ТЗ – поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, за обосноваване на която нищожност излага подробни съображения и приложимост на приетото в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Излага и подробни съображения срещу правилността на мотивите на съда по несъстоятелността, с които е одобрена частичната сметка за разпределение. Ответната страна – „ Бокар - Монд „ ООД / н./ чрез синдика Н. Г. – оспорва частната жалба, като непридружена от основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК. Счита за законосъобразно и правилно определението на въззивния съд, основано на чл. 729 ал. 3 ТЗ, като сочи, че цитираното от жалбоподателя определение на Пловдивски АС не е постановено в идентична хипотеза – по частна жалба на субект, извън изрично посочените в същата разпоредба. Възразява срещу твърдяната нищожност / незаконосъобразност на сключената чрез пряко договаряне продажба на имущество от масата на несъстоятелността на „ Бокар - Монд „ ООД /н./. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване - като преграждащ производството по подадената от страната частна жалба пред въззивна инстанция – по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, а не по чл. 274 ал. 3 ГПК, поради което частната жалба не подлежи на предварителна селекция, на основанията по чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното: За да остави без разглеждане частната жалба на „ Атлиман Клуб „ ЕООД срещу определението на съда по несъстоятелността, за одобряване частична сметка № 2 за разпределение на суми от масата на несъстоятелността на „ Бокар – Монд „ ООД / н. /, Софийски апелативен съд е приел, че дружеството не е легитимирано да обжалва този съдебен акт, тъй като не е сред субектите, на които чл. 729 ал. 3 ТЗ предоставя това право – длъжника, комитета на кредиторите на несъстоятелността, кредитор на несъстоятелността, подал възражение по чл. 728 ТЗ / в конкретната хипотеза, в която, с определението на съда по ал.1 на чл. 729 ТЗ не е изменена, нито отменена сметката за разпределение /. Съдът е счел за ирелевантни доводите на жалбоподателя - че има правен интерес от обжалването, като подал оферта за пряко договаряне по реда на чл. 718 ТЗ, неразгледана от синдика, и за допуснати от последния нарушения в процедурата по пряко договаряне с потенциални купувачи, опорочаващи сключената продажба с друг участник - позовавайки се на законодателно очертания кръг легитимирани лица, достатъчно основание за недопустимост на производството. Съдът е приел, че частната жалба е и просрочена, изхождайки от указания от съда срок за обжалването – едноседмичен от обявяването на определението в ТР – на 27.09.2022 г., изтекъл на 03.10.2022 г., прилагайки чл. 60 ал. 4 ГПК / срок, който се брои на седмици /. Частната жалба е неоснователна. Правилен е извода на въззивния съд за недопустимост на частната жалба, поради липса на процесуална легитимация на „Атлиман - Клуб„ ЕООД за подаването й. С определението по чл. 729 ал. 1 ТЗ съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение, като извършва преценка доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размера на получените при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността суми и как тези суми трябва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, тогава когато сметката за разпределение е частична / така в определение по ч.т.д.№ 811/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС /. С изричното определяне на легитимираните да обжалват лица законодателят ясно е демонстрирал чии интереси уредената в чл.729 ал.3 ТЗ обжалваемост защитава - тези на кредиторите на несъстоятелността и длъжника, от законосъобразното удовлетворяване на първите, в относимост към които интереси е преждепосочения предмет на изследване в производството по чл. 729 ал. 1 ТЗ. Във формираната практика на касационна инстанция обосноваването на правен интерес от обжалването винаги е предпоставял, а не замествал, кумулативно изискуемата легитимация на обжалващия, съобразно чл. 729 ал. 3 ТЗ, именно с оглед целта на производството по несъстоятелност и в частност на сметката за разпределение на суми от масата на несъстоятелността / така напр. определение по ч.т.д.№ 2285/2018 г. и ч.т.д.№ 245/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, по приложението на чл. 729 ал. 3 ТЗ, преди изменението му обн. ДВ бр.105 от 2016 г. /. Дори в разширителното тълкуване на нормата, досежно понятието „кредитор„, дадено с определение по ч.т.д. № 3145/2014 г. на ІІ т.о. ВКС, съдът е изхождал от съществуващо за ипотекарния кредитор - в обезпечение на който, но за чужд дълг, несъстоятелният длъжник е учредил ипотека – вземане от масата на несъстоятелността, подлежаща на разпределение със сметката, независимо че същият не е същински кредитор на несъстоятелността - предявил вземане срещу длъжника и участващ в сметката за разпределение. Жалбоподателят няма интерес, пряко обусловен от правилното определяне на подлежащите на разпределение, като вече събрани, суми от масата на несъстоятелността, нито от коректно съобразяване в сметката за разпределение на легитимирания кръг кредитори и правата на всеки от тях. Доводите му относно нищожността на продажбата чрез пряко договаряне, поради незаконосъобразност при провеждането й, с оглед допуснати нарушения от синдика на несъстоятелния длъжник, нямат отношение към предмета на производството по чл. 729 ТЗ, а към интереса му да придобие предложеното за продажба при пряко договаряне имущество, който е чужд на производството по несъстоятелност. Обстоятелството, което твърди - че предложената от него цена значително надхвърля договорената в конкретния случай, съответно би принесла по-голяма сума в масата на несъстоятелността на „ Бокар - Монд „ ООД /н./ - е действително значимо, но за интереса на кредиторите на несъстоятелността и длъжника. Жалбоподателят няма признато от закона право на процесуален субституент, в защита на техни права, при това - по реда на чл. 729 ал. 3 ТЗ. Недопустимостта на частната жалба изключва дължимо от съда произнасяне по съществото на спора, към което са относими доводите на жалбоподателя за нищожност на продажбата чрез пряко договаряне, поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение