Определение № 48 от 16.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 91/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Е. Л. против разпореждане на Софийски апелативен съд № 3955/ 02.11.2022 г. по гр.д.№ 2943/ 2021 г., с което са дадени указания за отстраняване на нередовности на подадена жалба с вх. № 16613/ 27.07.2022 г. и против определение на същия съд по същото дело № 2708/ 01.11.2022 г., с което е оставена без разглеждане молба за допускане на обезпечение на предявените искове. Върховният касационен съд намира жалбата за частично недопустима. Съгласно чл.274 ал.1 ГПК на самостоятелно обжалване не подлежат всички определения, а само тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и за които законът изрично предвижда, че са обжалваеми. Разпореждането, с което на страна по делото се дават указания за отстраняване на нередовности на жалба, нито прегражда развитието на делото /преграждащо би било определението, с което жалбата се връща поради неотстраняване на нередовностите/, нито е изрично посочено като обжалваемо в процесуалния закон. Затова частната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва разпореждането на апелативния съд от 02.11.2022 г. и в тази част тя не следва да се разглежда по същество. По отношение на определението от 01.11.2022 г., с което е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за обезпечаване на предявените от него искове, частната жалба е допустима. Жалбоподателят поддържа, че определението е нищожно, тъй като има по-малък регистрационен номер от разпореждането, макар да е издадено на следваща дата, както и защото било подписано от един от членовете на състава едва на 06.11.2022 г. Излага също така доводи, че спорът е разгледан от съд, който не е бил компетентен по правилата на родовата подсъдност и без да му е оказана правна помощ, което според него обуславяло „нищожност на образуването и провеждането" на въззивното дело. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна М. Н. не взема становище. Разгледана по същество, частната жалба в допустимата й част е неоснователна. Пред първоинстанционния Софийски градски съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Л. против М. Н., предявени са евентуално съединени искове за установяване на нищожност или за унищожаване на сключен между страните договор. С решение от 15.12.2020 г. съдът отхвърлил исковете. Срещу решението е подадена въззивна жалба от В. Л. ,по която е образувано пред Софийски апелативен съд гр.д.№ 2943/ 2021 г. С решение от 24.06.2022 г. въззивният съд потвърдил обжалваният първоинстанционен акт. На 27.10.2022 г. ищецът поискал от въззивния съд да допусне обезпечение на исковете му. Тази молба е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение от 01.11.2022 г. Определението е законосъобразно. Съгласно чл.389 ал.1 ГПК обезпечение на искове може да се допусне до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. След този момент молбата за допускане на обезпечение се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество, както правилно е прието и в обжалваното определение. След като въззивният съд е постановил решение по делото, той не може да се произнася по искания за обезпечаване на искове. Неоснователно касаторът поддържа нищожност на определението поради това, че е било подписано на различни дати от членовете на състава. Основанията за нищожност на съдебните актове са изяснени в съдебната практика и те се свеждат до незаконен състав на съда, пълна неразбираемост на формираната правораздавателна воля, липса на форма и други подобни. Не са основания за нищожност на съдебните актове нито неверният регистрационен номер /ако има такъв/, нито моментът, в който отделните членове на състава на съда са подписали акта. Останалите доводи на жалбоподателя са неотносими. В настоящето производство касационният съд може да разглежда само твърдения за пороци при издаване на обжалвания акт. Той не може да проверява правилността на други актове, постановени в същото производство или законосъобразността на други действия на съда. По изложените съображения съдът