Определение № 113 от 07.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 202/2009 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх. № 5* от 17.09.2009 год., получена в канцеларията на ВКС с писмо на Шуменския окръжен съд вх. № 018885/16.11.2009 год., молителят ”П”А., гр. Ш., представлявано от изпълнителния си директор Г е поискал изменение на постановеното от ВКС по горепосоченото търговско дело определение № 581 от 03.09.2009 год., в частта му относно деловодните разноски, направени от ЮЛ в производството по чл.288 ГПК и възлизащи на сумата 8 100 лв. - възнаграждение за ползваната адвокатска защита. Поддържа се, че искането за присъждане на така направените деловодни разноски е направено своевременно с депозирания в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, поради което неправилно тричленният състав на ВКС е счел същото за неоснователно по съображения, че правото на страната е преклудирано с изтичане на установения от законодателя едномесечен срок. Ответната по молбата страна ТД”А” А., редовно уведомена за същата на 24.11.2009 год. не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.248, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 581 от 03. 09. 2009 год. по т.д. № 2020/2009 год. настоящият тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Варненския апелативен съд № 163 от 27. 10. 2008 год., по в.т.д. № 264/2008 год., предмет на подадената от ТД ”А” А., гр. Ш. касационна жалба. В образуваното пред ВКС производство за преценка допустимостта на касационното обжалване настоящият молител ТД”П”, гр. Ш. е участвал в качеството си на ответник по касационната жалба на ТД ”А” А., гр. Ш., като чрез процесуалния си представител адв. М гр. В. в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил както допустимостта на касационното обжалване по приложно поле и основателността на исканата касация по същество, така и е поискал присъждане на направените деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК. Касационната инстанция е оставила без уважение искането на страната, основано на чл.81 ГПК във вр. с чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК по съображения, че уточнението на същите по размер, както и ангажирането на доказателства, удостоверяващи същите е след изтичане на срока по чл.287, ал.1 ГПК. Следователно в случая не се касае до отстраним по реда на чл.248 ГПК съдебен пропуск, поради следното: Конкретният размер на претендираните от ТД ”П” А., гр. Ш. деловодни разноски, както това изрично е посочено в постановеното от ВКС определение № 581/03.09.2009 год. по т.д. № 202/ 2009 год. е уточнен едва с подадена от молителя допълнителна молба вх. № 2930/26.03.2009 год., депозирана в канцеларията на ВКС на 27. 03. 2009 год.. За първи път със същата е приложено и писменото доказателство, удостоверяващо реалното заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 8 100 лева / осем хиляди и сто лева/ на адв. М.Марков – АК Варна, за осъществена от последния в производството по чл.288 ГПК правна защита и съдействие на ЮЛ ответник. Или съпоставени датата на редовно полученото от ТД ”П” А., гр. Ш. уведомление по чл.287, ал.1 ГПК – 20. 01. 2009 год. с датата на пощенското клеймо на горепосочената допълнителна молба- 26. 03. 2009 год., според изложеното в съобразителната част на постановеното от ВКС определение № 581 по т.д. № 2020/2009 год., обосновават правен извод, че вземането на ответника за разноски е установено и доказано след срока по чл. 287, ал.1 ГПК, поради което гарантираното му с нормата на чл.81 ГПК, във вр. с чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК субективно имуществено право в случая не е могло успешно да бъде упражнено. Обстоятелството, че понастоящем също липсват доказателства по делото, сочещи не само на своевременно заявено, но и установено по размер в срока по чл.287, ал.1 ГПК вземане за реално осъществените от ответника деловодни разноски в производството по чл.288 ГПК изключва наличието на предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК и обуславя неоснователност на искането за изменение на така постановеното определение в посочената по- горе негова част. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС