Определение № 9765 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по четири частни жалби, подадени от: 1. „Венид“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат С. Чапразлиев; 2. „Форинвест“ ЕООД; 3. Е. Г. Д. и 4. М. К. Г., последните трима чрез пълномощника адвокат Ж. Харизанов, срещу определение № 2240 от 12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1341/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК са оставени без разглеждане жалбите им против заповед № 1563/23.06.2023 г. на кмета на Община Несебър и е прекратено производството по делото. Четиримата частни жалбоподатели навеждат сходни доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. „Венид“ ЕООД оспорва изводите на съда и счита, че има качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), тъй като между предвидената застройка в имота - предмет на изменението на подробния устройствен план (ПУП) с процесната заповед и две сгради в УПИ ІІ, кв. 32 през ул. Синчец, са допуснати намалени разстояния. „Форинвест“ ЕООД, Е. Д. и М. Г. също твърдят, че са налице намалени разстояния, както между застройката по изменението и двете сгради в УПИ ІІ, кв. 32, така и със съществуваща сграда в УПИ ІV, кв. 32, собственост на жалбоподателя Д.. Искат отмяна на атакуваното определение, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Отговор по частните жалби е подаден само от ответника „Евроинвестстрой“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат М. Богдев, който оспорва жалбите и по изложени съображения пледира за оставянето им без уважение с потвърждаване на атакуваното определение. Останалите ответници не са подали отговори в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита четирите частни жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 1563/23.06.2023 г. на кмета на Община Несебър, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, по заявление на собственика „Евроинвестстрой“ ЕООД е одобрено изменение на ПУП на гр. Свети Влас-юг, в частта му - план за регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ I-7063,7064,7065 в кв. 33, с идентификатор по кадастрална карта (КК) 11538.502.180, изразяващо се в промяна отреждането на имота от „за жилищно и курортно строителство“ в „за жилищно и курортно строителство, и трафопост“, промяна на устройствената зона от „Ок“ (курорт) на „Жс“ (жилищна, застрояване със средна височина - до 15 м.), смяна на планоснимачния номер от УПИ I-7063,7064,7065 на УПИ I-180 и промяна на устройствените показатели: Кпл. - от 30 на 60 %; Кинт. - от 1,00 на 2,00, макс. височина застр. Нк - от 10 на 15 м. и мин. озел. - от 50 на 30 %. В хода на първоинстанционото производство е установено, че „Венид“ ЕООД е собственик на самостоятелни обекти в жилищна сграда в УПИ I-7052 в кв. 34 по плана на гр. Свети Влас, както и на УПИ V-7025 в кв. 24 със самостоятелни обекти в него. „Форинвест“ ЕООД притежава УПИ I-7020 и УПИ II-7020, двата в кв. 27. М. Г. е собственик на самостоятелни обекти в жилищна сграда, построена в УПИ I-7052, кв. 34, а Е. Д. - на УПИ IV-7051 в кв. 32 и построената в него жилищна сграда. За да постанови атакуваното сега определение, след използване специалните знания на вещи лица по няколко експертизи, Административен съд Бургас е намерил, че жалбоподателите не е заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, като фактите по делото и твърденията на жалбоподателите сочат възможност за приложение само хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, която също не е налице. Имотите на „Форинвест“ ЕООД - в кв. 27, не само не са съседни, но не са и имоти през улица по смисъла на посочената разпоредба. Досежно сградата в която притежава обекти М. Г., разстоянието до ограничителната линия на бъдещото застрояване в имота предмет на изменението е 16,30 м. за височината от 12 м. и 17,30 м., за максималната височина от 15 м., поради което не са допуснати намалени разстояния съгласно чл. 32, ал. 1, ал. 3 и чл. 36 ЗУТ. Към имота и сградата на Е. Д., застрояването е предвидено да бъде 10,90 м. за височината от 10 м., 12 м. за височината от 12 м. и 15 м. за максималната височина от 15 м. По отношение имотите на „Венид“ ЕООД също е установено, че не са налице намалени разстояния по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. От това е направен извод, че жалбоподателите не разполагат с процесуална легитимация да оспорят процесната заповед. Изложено е също, че с процесния ПУП се определят ограничителни, а не задължителни линии на застрояване, като конкретното разположение на строежите ще се определи последно с инвестиционния проект, а бъдещото застрояване може и да отстъпи навътре от ограничителните линии. Определението е правилно. Нормата на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2 ЗУТ определя кръга на заинтересуваните лица, които имат право да обжалват индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, каквато е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В чл. 131, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В процесния случай безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства и твърденията на страните, че имотът - предмет на изменението заема целия квартал 33 и граничи само с улици, т. е. няма преки съседи. Притежаваните имоти от частните жалбоподатели не са включени в обхвата на одобрения с оспорената заповед ПУП-ПРЗ. По отношения на тях не се предвижда свързано застрояване с имота, предмет на плана, заради факта, че същият граничи само с улици. Също не се променят регулационните граници на собствените им имоти, за да е налице по отношение на частните жалбоподатели качеството заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Никой от тях не притежават качеството на заинтересувано лице и по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, доколкото новообразуваният УПИ I-180 не им е съседен, тъй имотите на „Венид“ ЕООД, Е. Д. и М. Г. са през улица, а на „Форинвест“ ЕООД дори не е през улица. От текстовата и графичната част на оспорената заповед безспорно се установява също така, че частните жалбоподатели не се явяват заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗУТ, доколкото с процесното изменение на ПРЗ не се предвижда ограничение в застрояването и ползването в собствените им имоти. Неоснователно позоваване на допуснати намалени разстояния между предвиденото застрояване в новообразувания УПИ I-180 и УПИ ІІ-7018, 7050, 7051, кв. 32 през ул. Синчец, доколкото никой от жалбоподателите не се легитимира като собственик на този имот, а защитата на чужди права е недопустима. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, не може да бъде споделено възражението за допуснати намалени разстояния и към УПИ ІV-7051 в същия кв. 32, собственост на Е. Д., доколкото с процесния ПУП-ПРЗ в новообразувания УПИ I-180 се предвижда свободно застрояване с ограничителни линии на застрояване, до които застрояването е възможно да се разположи, но може и да отстъпи навътре от тях - чл. 75, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В случаите когато линиите на застрояване са ограничителни, а не за задължителни такива, застрояването може да отстъпи навътре от тях, така че да бъдат спазени нормативните изисквания, съдържащи се в чл. 31 - чл. 35 ЗУТ. Тези правила и нормативи следва да бъдат съобразени, респективно регулирани в процеса по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и по разрешаване на бъдещото строителство, а не в производството по изменение на ПУП. Следователно, като е приел жалбата на четиримата жалбоподатели за недопустими поради липса на правен интерес по смисъла на чл. 131 ЗУТ и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд