Определение № 224 от 26.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 318/2024 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Габрово срещу разпореждане № 54 от 19.03.2024 г., с което и на осн. чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК е върнат касационен протест на Габровската окръжна прокуратура срещу присъда № 1 от 10.01.2024 г. по ВНОХД № 327/2024 г. на Окръжен съд - Габрово. Според прокурора подадения касационен протест и допълнението към него съответстват на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, а разпореждането, с което този протест е върнат, както и разпореждането на председателя на трето наказателно отделение на ВКС, с което са дадени указания на Габровския окръжен съд в тази насока са неправилни. Отправя искане за отмяна на двата посочени акт. След запознаване с относимите към предмета на спора материали по делото настоящият съдебен състав установи следното: С присъда № 61 от 13.09.2023 г. по НОХД № 150/2023 г. състав на Габровския районен съд е признал Д. Н. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му е наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Със същата присъда и на осн. чл. 45 ЗЗД К. е бил осъден да заплати на И. П. П. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на 1000 лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането. Възложено е в тежест на К. заплащането на разноските по делото и държавна такса върху размера на присъденото обезщетение. В рамките на иницииран пред него от защитника на К. инстанционен контрол и с присъда № 1 от 10.01.2024 г. по ВНОХД № 327/2023 г. състав на Габровския окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и е признал К. за невиновен и го е оправдал по възведеното обвинение по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като е отхвърлил и предявения от него граждански иск. Срещу въззивния акт е бил депозиран касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Габрово, а след указания на съдията-докладчик – и допълнение към протеста, като след известяването на К. и на защитника му, както и на гражданския ищец за прокурорската инициатива, протестът и допълнението към него, ведно с делото, са били изпратени на върховната инстанция за образуване на производство по гл. ХХІІІ НПК. С разпореждане № 542 от 11.03.2024 г. председателят на трето наказателно отделение е отказал образуване на касационно производство и е указал връщане на делото във въззивния съд за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК по отношение на подадения от прокурора протест, констатирайки, че направеното с него оспорване е ограничено до възпроизвеждане на фактическата обстановка такава, каквато обвинението счита, че следва да бъде възприета от съда, съпътствано от анализ на доказателствата, което по същество представлява оплакване за необоснованост, недопустимо пред касационната инстанция. Изрично е указано в посоченото разпореждане, че на осн. чл. 351, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1 НПК съдията от въззивния съд следва да върне подадения протест. В изпълнение на тези указания и с разпореждане № 54 от 19.03.2024 г. съдията-докладчик от въззивния съд е постановил връщане на касационния протест и допълнението към него поради несъответствие с изискванията по чл. 351, ал. 1 НПК. Частната жалба, атакуваща този съдебен акт е неоснователна. Проверка за редовност на подадената касационна жалба практически е извършена вече от председателя на трето наказателно отделение на ВКС, като е завършила с гореспоменатото разпореждане № 542 от 11.03.2024 г. С оглед на съдържащите се в него констатации и в изпълнение на даденото с това разпореждане указание е постановено оспореното понастоящем разпореждане на съдията от Габровския окръжен съд. За да изпълни ролята си на процесуална предпоставка за задействане на механизма на касационния съдебен контрол, касационният протест трябва да има минимума съдържание, указано в закона и адекватно на проблема, към чието разрешаване е насочен. А в случая депозираният касационен протест и допълнението към него съдържат единствено доводи по съществото на обвинението по чл. 144, ал. 3 НК, като във всеки от двата документа са възпроизведени фактическите констатации на прокурора по делото, съпътствано с доказателствен коментар и убеждението му, че доказателствата потвърждават обвинителната теза. Липсва прокурорска констатация относно касационните основания, на които е основан протеста и изтъкване на обстоятелства в тяхна подкрепа, т.е. сочещи на неправилно прилагане на закона или допуснати съществени процесуални нарушения. Поради това напълно закономерно и в съгласие с изискванията на закона са били указанията на председателя на трето наказателно отделение на ВКС (чийто акт не подлежи на касационен контрол), както и постановеното от съдията от въззивния съд връщане на касационния протест. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение