Определение № 2480 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1178/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Атанасов, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в[ населено място ] срещу от 18.01.2024 г. по адм.дело № 2395 от 2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е върната частната жалба на лишения от свобода срещу Определение № 2615 от 03.11.2023 г. постановено по същото дело. Касаторът излага твърдения, че неправилно частната му жалба е върната, тъй като държавната такса е заплатена. Иска се отмяна на обжалването разпореждане. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да остави без разглеждане частната жалба на Б. Атанасов, АдмС-Пловдив е приел, че не са изпълни няколкократно дадените му указанията за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за обжалването на Определение № 2615/03.11.2023 г. по адм. дело № 2395/2023 г. пред Върховния административен съд, предвид, че с Определение № 2944 от 11.12.2023 г. е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса /определението като необжалвано е влязло в сила/. Обжалваното разпореждане е правилно постановено. Производството пред АдмС-Пловдив е започнало по жалба на л.св. Б. Атанасов срещу отказ на Началника на Затвора [населено място], да му предостави информация и документи по искане с рег.№ М-299 от 04.09.2023 г., допълнено с искане с рег.№ 307 от 07.09.2023 г., относно мероприятия и маршрути по време на престоя му в ЗООТ Хеброс през 2007 г. Съдът е оставил без разглеждане така направеното и формулирано искане, като е обосновал извод, че непредоставянето на поисканата информация от страна на Началника на затвора не формира мълчалив отказ, поради което не подлежи и на съдебен контрол. Срещу така постановеното определение Атанасов е подал частна жалба, към която е приложена и молба за освобождаване от заплащане на държавна такса. С от 23.11.2023 г. по адм. дело № 2395 от 2023 г. АС Пловдив, констатира че към молбата не са приложени доказателства, че лицето не разполага с финансови средства. Дадена е възможност да бъде предоставена декларация за семейно и имотно състояние. С от 30.11.2023 г. е изискана допълнителна информация относно наличните суми по банковата сметка на Атанасов. Съдът, позовавайки се на доказателствата по делото / служебно изискани справки за средствата, с които разполага лицето/ с Определение № 2944 от 11.12.2023 г. е оставил без уважение искането на Б. Атанасов за освобождаване от заплащане на държавна такса, тъй като е установил, че лицето разполага с достатъчно средства, за да заплати такса в размер на 30 лв. Със същото определение му е указано, че следва да представи доказателства за внасяне на ДТ в 7-дневен срок. В указания срок не е представено доказателство. Такова не е представено и пред настоящата инстанция. Още повече, че жалбоподателят твърди, че таксата е заплатена. Следователно би трябвало той или защитникът му, да разполагат с доказателство, което да представят пред съда. Това е изцяло в интерес на лицето и би следвало той да съблюдава своите интереси. След като не е изпълнено задължението за представяне на доказателство за платената държавна такса, съобразно указанията на съда от страна на Атанасов, следва че последният не е изпълнил дадените му указания. С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС, Трето отделение счита, че обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,