Определение № 3 от 05.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 1105/2025 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. С определение №258/12.12.25 г. съдия при РС-Троян с прекратил съдебното производство но Н.О.Х.Д.369/25 г..и е изпратил делото на ВКС на РБ за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа по същество. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото, относими към настоящата процедура, намира за установено следното: Искането за промяна на подсъдността е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е хипотезата на чл.43, т.З НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от РС- Троян са се отвели от разглеждане на производството, намирайки, че са налице условията на чл.29, ал.2 НПК. Този съд не може да контролира самоотводите по същество /неясно защо направени не с разпореждане като акт на съдия-докладчик, а с разпореждане на съдебен състав/, поради което се обуславя необходимост от промяна подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, какъвто е РС - Плевен. Извеждането на делото от съдебния район на ОС-Ловеч се налага поради качеството на жалбоподателя като адвокат в АК-Ловеч и нейния съпруг-вещо лице в този регион. По изложените съображения и на основание чл.43, т.З НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение