Определение № 94 от 04.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2018 г.

Производството е по чл. 307 ,ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на С. Х. Г. и Й. С. Г.,като майка и законен представител на малолетната Г. Н. С. за отмяна на влязло в сила решение № 1692/ 21.12.2016 год. по в.гр.д.№ 2796/2016 год.по описа на Пловдивски окръжен съд ,с което е отхвърлена молбата на С. Х. Г. за издаване на заповед за незабавна защита спрямо Н. П. С. на основание чл.8,ал.1 и чл.18,ал.1 Закона за защита от домашно насилие.Поддържа се,че е налице основанието на чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК.Представят се записките на детето за подаден на 25.08.2015 год. в Дирекция”Социално подпомагане” сигнал - оплакване ,както се прави и доказателствено искане за прилагане на заверен препис от сигнала на детето,като се твърди,че е налице ново писмено доказателство.Основанието на чл.303,ал.1,т.5 ГПК се обосновава с неприлагането на чл.15,ал.1 и ал.8 от Закона за защита от домашно насилие. Ответникът по молбата за отмяна – Н. П. С.,чрез пълномощника си адв.Т.И.,в писменния отговор по чл.306,ал.3 ГПК оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна ,констатира ,че е процесуално недопустима,поради което следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: В производството по чл.307, ал.1 ГПК съдът се произнася по допустимостта на молбата за отмяна– срок,такса,страни,наличие на влязъл в сила съдебен акт,по отношение на който способът е приложим. Решенията по спорна съдебна администрация – постановяване на мерки по Закона за защита от домашно насилие не подлежат на отмяна по чл.303 и сл.ГПК,тъй като не формират сила на пресъдено нещо и могат да бъдат изменяни и отменяни при наличието на предпоставки за това,включително въз основа на новооткрити обстоятелства в ново производство.Това е така тъй като решенията в производствата по спорна съдебна администрация постановяват промяна на гражданските правоотношения на страните, но тази промяна не е проявление на упражнено потестативно право, доколкото не е отнапред предопределена от закона, а се постановява от съда с оглед на неговата преценка за целесъобразното уреждане на гражданските правоотношения, съгласно очертани в закона критерии и интереси. Поради това, разглежданата категория съдебни решения не е от категорията на конститутивните. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.