Определение № 2806 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на „Електроразпределение Север“ АД против Определение № 110/27.01.2025 г., постановено по административно дело № 397/2024 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу отказ за издаване на заповед за прокарване на имот публична общинска собственост на мрежи, отклонения от мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура по искане с вх. № ОС-20-6/02.10.2024 г., и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на съдебното определение, като постановено в съществено противоречие със съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът по частна жалба – Кмет на Община Силистра, не взема становище по спора. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Оспореното пред съда писмо е издадено по повод подадено от „Електроразпределение Север“ АД искане за учредяване право на прокарване на мрежи, отклонения от мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура през имот общинска собственост. С процесното писмо дружеството е уведомено, че е необходимо да предостави пазарна оценка с определен размер на обезщетение, след което ще се премине към процедура по издаване на право на прокарване. Административният съд е анализирал характера на посоченото писмо и приложимите за случая разпоредби, след което е достигнал до извода, че същото не притежава белезите на годен административен акт, който да подлежи на съдебно обжалване. На следващо място, съдът е изложил мотиви за просрочие на подадената жалба. Тези съждения са мотивирали съдът да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по делото. Настоящият съдебен състав споделя първия мотив за недопустимост на жалбата на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, като счита правните изводи, до които е достигнал първостепенния съд относно характера на оспорения акт за правилни и обосновани. С оглед съдържанието на обжалваното писмо, действително следва да се приеме, че същото не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а така също и не попада сред изброените в чл. 214 ЗУТ актове. Писмото представлява волеизявление по чл. 30, ал. 2 АПК, с което се дават указания за изправяне нередовности на подаденото искане. Обстоятелството дали тези указания са правилни или не, както и дали са дадени своевременно, не следва да се преценява в настоящото съдебно производство, а би подлежало на преценка при оспорване на крайния акт, с който приключва административното производство по искането на „Електроразпределение Север“ АД. Съдебното определението е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,