Определение № 153 от 21.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1975/2013 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е определение № 146/30.09.13 г.на съдия от РС-Котел, с което е прекратено съдебното производство по Н.Ч.Х.Д.8/13 г.по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждането му по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Съгласно приложените по производството доказателствени материали, може да се изведе заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от РС-Котел са се отвели от разглеждане на делото, единият изтъквайки разпоредбата на чл. 29,ал. 2 НПК с обосновка за възможност да възникнат съмнения за безпристрастност и незаинтересованост от изхода на спора, ако участвува в произнасяне по съдебното производство, другият-предвид разпоредбата на чл.29,ал.1,т.1, б.А НПК. Върховният касационен съд счита, че от формална гледна точка действията на целокупния съдебен състав РС-Котел намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е относително териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС- Сливен. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение