Определение № 12580 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Ц. Е. М. срещу Определение № 5171 от 19.05.2025 година на Върховен административен съд (ВАС) по административно дело № 4700/2025 г. в частта, с която се оставя в сила Определение № 5001/13.02.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 521/2025 г. в частта, с която жалбата на Ц. Е. М. срещу Заповед № 18-1532/06.02.2024 г. на началника на СГКК-София е оставена без разглеждане и производството в тази част е прекратено. Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Сочи, че съдът въобще не е обсъдил доводите му за нищожност на административния акт. Подробно обосновава, че искането за прогласяване на нищожност е самостоятелно и неограничено във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, заявено е с първоначалната жалба, но нито първоинстанционният, нито касационният съд не са обсъдили тези доводи, поради което обжалвания съдебен акт е неправилен. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане по същество и произнасяне по доводите за нищожност на административния акт. Ответниците по делото - началникът на СГКК-София и Е. С. М. не ангажират становище по жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира че частната жалба, поставила начало на настоящото производството, е процесуално недопустима, тъй като същата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. С частната жалба се обжалва втората част от Определение № 5171 от 19.05.2025 година на ВАС по адм. дело № 4700/2025 г., с която е оставено в сила Определение № 5001/13.02.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 521/2025 г. в частта, с която жалбата на Ц. Е. М. срещу Заповед № 18-1532/06.02.2024 г. на началника на СГКК-София е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Обжалваната част от Определение №5171/19.05.2025 г. на ВАС по адм. дело № 4700/2025 г. е постановено в производство по реда на чл. 229, ал. 1, т.1 АПК, т.е. произнасянето е по жалба на лицето срещу определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, а именно Определение № 5001/13.02.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 521/2025 г. в частта, с която жалбата на Ц. Е. М. срещу Заповед № 18-1532/06.02.2024 г. на началника на СГКК-София е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдебният акт постановен в производство по чл. 229, ал. 1, т.1 АПК, съгласно чл. 223 във вр. 236 АПК е окончателен, т.е не подлежи на обжалване. С него е изчерпан редът за съдебен контрол, поради двуинстанционният характер на съдебното производство съгласно чл. 131 АПК. Предвид произнасянето на две съдебни инстанции, в случая това са: Административен съд София-град и тричленен състав на ВАС, не е налице процесуална възможност за обжалване на определението на втората инстанция пред петчленен състав на ВАС, който би се явил трета инстанция. За пълнота следва да бъде посочено, че в жалбата поставила начало на съдебното производство пред Административен съд София-град (АССГ) няма искане за обявяване на нищожност на Заповед № 18-1532/06.02.2024 г. на началника на СГКК-София нито в титулната част, нито в петитума на жалбата се съдържа такова искане. Съдът е обвързан от искането на оспорващия и не може да излезе извън неговите предели, т.е. при развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и искане за нейната отмяна, съдът следва първо да провери дали жалбата е редовна и допустима и само при положителен резултат от тази проверка може да продължи с разглеждане на жалбата по същество. В този случай, предвид че съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, дори да не са посочени в жалбата, то той може да обяви акта за нищожен ако установи толкова съществен порок, който да обосновава това. В случая обаче първоначалната жалба е приета от АССГ за недопустима за разглеждане поради липса на правен интерес от оспорването и просрочие на жалбата (чл. 159, т. 4 и 5 АПК) и производството по делото е прекратено. При касационната проверка на това определение по частна жалба на Ц. Е. М., тричленният състав на ВАС приема, че жалбоподателят има правен интерес от оспорването, но действително е подал жалбата си след изтичането на установения от закона срок за това, поради което оставя в сила определението на АССГ. След като няма допустима жалба, която съдът да разгледа, то той не дължи произнасяне по нито един довод по същество, а единствено да мотивира извода си, защо счита жалбата за недопустима, именно това е направил АССГ, а тричленният състав на ВАС е приел изводът му за правилен. Определението на ВАС е окончателно и не подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол от петчленен състав на ВАС. Частната жалба се явява подадена в хипотезата на чл. 215, т. 4 АПК – против определение, което не подлежи на повторно касационно обжалване, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено. Воден от горното и на основание чл. 215, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 223 вр. чл. 236 АПК, петчленен състав на ВАС, втора колегия