Определение № 2184 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, чрез гл. юрк. Г. Николова, против Определение № 2665/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 216/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е оставена без уважение молбата на директора на ДСП – Добрич за допълване на Определение № 2199/29.10.2025 г. по адм. дело № 216/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич в частта му за разноските. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, защото съдът достигнал до грешен правен извод, че органът, ответник в първоинстанционното производство, дал повод за завеждане на делото, поради което разноски не му се дължат. Първоначално производството пред Административен съд - Добрич се е развило във връзка с подадена жалба от М. Г. Л. против заповед №ЗД/Д-ТХ-042/02.05.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която било наредено спешно да се настани детето Г. М. Л. в професионално семейство до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Твърди, че издал заповедта, защото бил длъжен да охрани интереса на детето. По същество моли съдът да отмени обжалваното определение и да допълни Определение № 2199/29.10.2025 г. по адм. дело № 216/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич в частта му за разноските. В срока по чл. 232 АПК не е депозирано писмено становище от ответната страна М. Г. Л.. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение Административен съд – Добрич е изложил мотиви, че производството по делото е било прекратено с Определение № 2199/29.10.2025 г. по адм. дело № 216/2025 г., поради оттегляне на оспорването на основание чл. 159, т. 8 АПК срещу заповед №ЗД/Д-ТХ-042/02.05.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич. На това основание съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК. Според първоинстанционния административен съд правото на разноски на ответника – директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич не възниква автоматично, а е обусловено от липсата на поведение, с което той да е предизвикал съдебния спор. В случая се констатира, че жалбата на М. Г. Л. срещу процесната заповед е станала причина за завеждане на адм. дело № 216/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич. Впоследствие органът изрично е заявил по гр. дело №1647/2025 г.по описа на Районен съд Добрич, че не поддържа молбата за настаняване на малолетната Г. М. Л., тъй като е в интерес на детето да бъде отглеждано в биологичното си семейство от своите родители. Поради тези съображения Административен съд – Добрич е достигнал до извод, че искането за присъждане на разноски в полза на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич е неоснователно, защото органът издал административния акт е станал причина за завеждане на делото. Определението е правилно. Отговорността за разноски в производството по оспорване на административни актове е уредена в чл. 143 АПК и представлява процесуална последица от изхода на спора. Съгласно ал. 3, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай производството е прекратено поради оттегляне на жалбата, т.е. формално е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК. Правото на разноски на ответника обаче не възниква автоматично, а е обусловено от липсата на поведение, с което той да е предизвикал съдебния спор. От данните по делото се установява, че именно издадената от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич заповед за спешно настаняване е обусловила подаването на жалбата и образуването на съдебното административно производство. Последващото неподлежащо поддържане на искането по чл. 28 ЗЗДет. и отпадането на правния интерес не променят факта, че към момента на сезиране на съда спорът е бил породен от административния акт. Следователно е налице изключението по чл. 143, ал. 3 АПК – ответникът е дал повод за завеждане на делото. Поради това не са налице предпоставките за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза. При тези обстоятелства определението, с което е отказано допълване на съдебния акт в частта за разноските, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение,