Определение № 7952 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Й. - турски гражданин, роден на [дата]., в Малатия, Република Турция, подадена чрез адвокат А. Георгиев, срещу определение № 24082 от 11.07.2025 г., постановено по адм. д. № 8243 от 2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е изменено в частта за разноските съдебно решение № 7242 от 02.03.2025 г., постановено по адм. дело № 8243/2024 г. по описа на Административен съд – София град, като Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на Х. Й., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като АССГ е осъдил присъждане на разноски в полза на Х. Й. вместо на адв. Георгиев, който е оказал безплатна адвокатска помощ и защита по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/. Оспорва се и размерът на присъдените разноски, като се сочи, че се касае за дело с материален интерес, възлизащ на размера на задържаната сума, въз основа на който се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба №1/2004 г. в размер на 41 323 лв. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което е полза на адв. Георгиев да се присъдят съдебни разноски в размер на 41 323 лв. на основание чл. 38, ал.2, вр. ал. 1, т.3 от ЗАДв. Ответникът – Директорът на ТД Митница Бургас, чрез юрк. Чонева, изразява становище за неоснователност на ЧЖ и правилност на определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение. Сочи, че в случая правилно съдът е приел, че се касае за дело без материален интерес. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество е частично основателна. С решение № 7242 от 02.03.2025 г. постановено по адм. дело № 8243/2024 г. по описа на Административен съд – София, чието изменение, в частта му за разноските се претендира, е отменено решение № 32-950020/29.07.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 11, ал. 11 във вр. с ал. 1 от Валутния закон, във вр. с чл. 59 от АПК е удължен до 90 дни от деня на задържането, срокът на временно задържане на парични средства в общ размер на 514 000,00 евро и 60 000,00 щатски долара, собственост на Х. Й.. В полза на касатора са присъдени разноски в размер на 1000 лв., като съдът е приел, че по делото не са доказани обстоятелства по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. С оспореното в настоящото производство определение № 24082 от 11.07.2025 г., постановено по адм. д. № 8243 от 2024 г. по описа на Административен съд – София-град, първоинстанционният съд е изменил в частта за разноските съдебно решение № 7242 от 02.03.2025 г., постановено по същото производство, като Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на Х. Й., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Съдът е изложил мотиви, че съдебната практика безпротиворечиво приема, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 от ЗАдв, но в случая следва дължимият размер да се редуцира на 1000 лева на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, тъй като с административния акт, единствено е продължен срокът на задържането на паричните средства и липсва материален интерес. Определението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Обосновани са доводите на съда, че адвокатът оказал безплатна адвокатска помощ не е длъжен да доказва пред съда наличието на вписаното в договора за прана помощ основание за оказване на безплатна адвокатска помощ. След като същият е поел риска да защитава безплатно физическо лице при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв и са налице двете кумулативно необходими предпоставки по чл. 38, ал. 2 ЗАдв - да е оказал правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв и на защитаваната от него страна да са присъдени разноски по делото, правилно АССГ е изменил решението си като е осъдил насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Относно присъдения размер, неоснователно в частната жалба се твърди, че делото е с определен материален интерес, тъй като в случая предмет на разглеждане пред административния съд, е било решение на митническия орган, с което е удължен с до 90 дни от момента на задържане срока за временно задържане на парични средства в общ размер на 514 000,00 евро и 60 000,00 щатски долара. Независимо от размера на временно задържаните парични средства, производството не е с определен или определяем материален интерес, тъй като предметът на спора е само законосъобразността на оспореното решение, с което е решено да се удължи срокът на временно задържане на парични средства, без да се разрешава спор относно размера на задържаните суми. При установена незаконосъобразност на акта, съдът няма правомощие да върне временно задържаните суми, поради което отмяната на оспореното решение на митническия орган няма за пряка последица връщането на временно задържаните суми. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за дело без определен материален интерес и е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. (в този смисъл определение № 3409/01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3124/2025 г. по описа на ВАС и определение № 1726/16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 989/2026 г. по описа на ВАС). Основателно обаче в жалбата се сочи, че АССГ неправилно е осъдил присъждане на разноски в полза на Х. Й. вместо на адв. Георгиев, който е оказал безплатна адвокатска помощ и защита по реда на чл. 38 от ЗАдв. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на лицата по чл. 38, ал. 1 от ЗА, се присъжда в полза на адвоката, а не на страната по делото. Предвид изложеното обжалваното определение се явява частично неправилно в частта, с която съдебните разноски са присъдени в полза на Х. Й. вместо на адв. Георгиев и правилно в останалата си част. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение