Определение № 524 от 05.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2459/2013 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Л. В. С. чрез адв. И. Б. против определение на Софийски апелативен съд № 2521/28.11.2012 г., постановено по гр.д. № 3932/2012 г., с което е върната въззивна жалба на С. против решение на първостепенния Софийски градски съд. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. След допълнителни уточнения Софийският апелативен съд установил, че С., който е ответник по делото, е съгласен с постановения резултат, постановен от първостепенния съд, но желае да промени резултата относно съдебноделоводните разноски. Изложени са съображения, че въззивната жалба е недопустима и е върната. Определението е правилно. Липсва правен интерес от въззивно обжалване на постановеното от първостепенния съд съдебно решение. Доводите относно това, кой трябва да бъде натоварен с разноските и в какъв размер, при непроменен резултат по спора, се разглеждат в специално производство, уредено в ГПК с оглед поддържания порок, касаещ съдебния акт относно съдебноделоводните разноски. В случая, освен това, производството е по екзекватура и относно решение на Върховния съд на О., К. за упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Е., родено от брака между В. Г. и Л. С., правото на майката да премести детето в Б., начина, по който ще се разреши въпроса за достъпа на бащата до детето в Б.. Следователно, признаването и изпълнението на чуждото съдебно решение е в интерес на малолетното дете и интерес от производството по чл. 119 КМЧП е налице, независимо дали родителите признават съдебното решение на чуждестранния съд, т.е. не може да се поддържа и недопустимост на съдебното решение, в който случай би имало правен интерес от въззивната жалба с оглед обезсилване на постановено при липса на правен интерес /правен спор/ съдебен акт. В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С. следва да заплати на насрещната страна сторените от нея съдебноделоводни разноски за инстанцията – 300 лв. платен адвокатски хонорар. МОТИВИРАН от горното, съдът