Определение № 10884 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на адв. З. П. К., против Определение № 14405 от 09.08.2024г., постановено по адм. дело 7744/2024г. по описа на Административен съд-София- град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата му, по която е образувано производството и същото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че прекратителното определение е неправилно, по подробни изложени доводи в жалбата. Поддържа, че първоинстанционният съд в нарушение на нормата на чл. 127, ал.1 и ал. 2 не е разрешил подаденото до него искане. Твърди, необоснованост досежно извода на АССГ, че оспорването на писмения мълчалив отказ /отговор на Директора на Дирекция „Общински приходи към Столична община“/, е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 от АПК. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба, Директорът на Дирекция „Общински приходи към Столична община“, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Ангелова, оспорва същата по подробно изложени съображения, в писмен отговор. Моли съдът да остави в сила атакуваното определение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за допустима-срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: АССГ е бил сезиран с молба от З. П. К., с правно основание чл. 152, ал.4 от АПК от 30.07.2024г., към която е била приложена жалба от 24.07.2024 г., подадена до Столична община с рег. № СОА24 – ГР94 – 3626 – (2). На 10.07.2024г. касаторът е подал сигнал до Кмета на Столична община, като са представени писмени доказателства, включително и платежни нареждания, на които Директорът на Дирекция „Общински приходи към Столична община изпратил писмен отговор относно непогасените задължения за ДНИ и ТБП за периода 01.01.2024г. по отношение на имот, находящ се в район „Оборище“, [улица], [адрес]. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е счел, че искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка реално не било подавано, следователно не е възникнало задължение за административния орган да се произнесе, т.е не е формиран мълчалив отказ. Съдът е обосновал извод, че по съществото си писменият отговор на Директора на Дирекция „Общински приходи към Столична община“, представлява решение, постановено по подаден сигнал и в изпълнение на разпоредбата на чл.124, ал. 2 е изключено от инстанционен контрол. По тези съображения АССГ е счел, че жалбата се явява недопустима и производството, образувано по нея, следва да бъде прекратено. Правилно и законосъобразно е приета за процесуално недопустима жалбата на З. К. П., доколкото от това лице не е подавано искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка, за да е на лице формиран отказ –изричен или мълчалив. В подкрепа на този извод е приложеното на л.48 от делото писмо от Началник отдел ОП“ Оборище“, ведно с приложената към него справка, от съдържанието на което се установява обстоятелството, че З. П. К. не е подавал искания за издаване на удостоверения и др. Липсва индивидуален административен акт, който да подлежи на обжалване пред съда, което прави недопустим съдебния контрол. По отношение на документа вх. СОА24-ГР94-3625-(4)/25.07.2024г. издаден от Директора на Дирекция „Общински приходи“, то правилно първоинстанционният съд е формирал решаващ извод, че със същия административният орган се е произнесъл по адресиран до него сигнал вх.№ СОА24-ГР94-3626/10.07.2024г., изхождащ от З. П. К.. Административният орган е бил сезиран от жалбоподателя със сигнал по смисъла на чл. 107, ал.4 от АПК, по конкретно за незаконосъобразни действия на длъжностни лица от Отдел „Местни данъци и такси“ район „Оборище“. Законодателят е предвидил, че решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване /чл. 124, ал.2 от АПК/. В тази насока предявената жалба срещу акт на административен орган, който е изключен от съдебен контрол, се явява процесуално недопустима. При тези мотиви съдът намира частната жалба за неоснователна, обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода от спора на ответника по частната жалба не се следват разноски за настоящата касационна инстанция, тъй като такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,