Определение № 138 от 30.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2741/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция по вписванията срещу определение № 361 от 13.09.2021г. по в.т.д. № 269/21г. на Апелативен съд– Велико Търново, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател жалба срещу решение № 260016 от 29.01.2021г. по т.д. № 409/2020г. на Русенски окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че с промените в ЗТРРЮЛНЦ са предвидени изменения в режима на обжалване на постановените от длъжностните лица по регистрацията откази, като по този начин се признава процесуалното му право на жалба срещу постановените в производството по чл.25 от закона съдебни актове. Счита, че с промените в чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ се регламентира възможността на Агенция по вписванията при постъпване на жалбата срещу отказа по реда на чл.25, ал.2 от закона да изложи отговор /възражение/ по жалбата и да представи доказателства по направените в нея твърдения, като съгласно мотивите към законопроекта, с тези изменения се дава вазможност както на жалбоподателя, така и на агенцията като страни в производството да защитят своите права и интереси. Позовава се и на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, като с това се давало възможност както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията да обжалва решението на окръжния съд. Сочи, че за обуславяне на правния интерес в случая е необходим и достатъчен фактът на негативно засегнатата правна сфера, в обхвата на която настъпва ограничаване на правната му възможност да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по него. Моли обжалваното определение да бъде обезсилено или да бъде отменено. Ответникът „ПРОАКТИВ БЪЛГАРИЯ” ООД, представляван от адв. И. П., оспорва частната жалба. Излага подробни съображения, че с приетото през 2020г. изменение на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ не се предвижда изрично право на Агенция по вписванията да обжалва съдебното решение, отменящо отказа за вписване. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съобразно чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ отказът на длъжностното лице по регистрацията подлежи на обжалване от заявителя като страна в охранителното производство, каквото се явява регистърното. Изложил е съображения, че Агенцията по вписванията не е страна в производството, регистърното производство като охранително, едностранно и безспорно се развива само между молителя, който е в страна в него, и регистърния орган, и актовете, с които то приключва, не са индивидуални административни актове, а такива с правно значимо действие. Посочил е, че след като правният интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрация е на заявителя, негов е и правният интерес да обжалва решението на окръжния съд, с което отказът е потвърден. Изтъкнал е още, че изменението на разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ единствено конкретизира обстоятелството на кого се съобщава постановеното от окръжния съд решение, без да се дава възможност на Агенция по вписванията да го обжалва. Определението е правилно. По въпроса дали Агенцията по вписванията има качеството на страна в регистърното производство по вписване в търговския регистър с право на жалба срещу позитивното решение на окръжния съд по чл.25 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ е формирана непротиворечива практика на ВКС /определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1250/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1603/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1292/2021 г. на I т.о., определение № 60380 от 27.10.2021г. по ч.т.д. № 1267/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 60398 от 05.11.2021г. по ч.т.д. № 1384/2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. /, която настоящият състав споделя. Регистърното производство по чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ има характера на охранително производство по смисъла на чл.530 ГПК. С оглед възлагането на дейността по регистрация на длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията се отнема единствено характеристиката му на съдебно, но то притежава останалите характеристики на охранително производство. Регистърното производство е безспорно и едностранно - започва по молба на оправомощено лице, дейността на длъжностното лице по регистрацията е по проверка за спазване на изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като по свой почин то има право да дава конкретни указания на заявителя за привеждане на заявлението му в съответствие със законовите изисквания – чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, а целта на производството е да съдейства на заинтересованото лице за осъществяване на предоставени му със закона права, без с крайния акт да се накърнява чужда правна сфера. Поради това отказът на длъжностното лице по регистрацията, който засяга правата на молителя, подлежи на обжалване от него, като съдебното производство, образувано въз основа жалбата, продължава да бъде едностранно – чл.25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ предвижда разглеждането й състав от един съдия и в закрито заседание. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.536, ал.3 ГПК вр. чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ/обн. в ДВ, бр.38/2019г., т.е. след измененията на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр.105/2016г./, която изрично определя регистърното производство като охранително, като предвижда, че то подлежи на спиране, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Допълнителен аргумент за охранителния характер на производството може да бъде изведен и от чл.26 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който при постановен отказ може да бъде подадено ново заявление, т.е. крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо. Следва да се посочи, че при постановяване на отказ за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър Агенцията по вписванията действа в изпълнение на задължения, произтичащи от възложена й от закона компетентност, а не в защита на свои самостоятелни права и интереси. Поради това с позитивното решение на окръжния съд по чл.25 ЗТРРЛЮНЦ не се засягат законни права или интереси на агенцията и следователно за нея липсва интерес от обжалване на такова решение. Право на обжалване от Агенция по вписванията на решението на окръжния съд законодателят не е уредил изрично, а противно на доводите в частната жалба, такова не може да бъде изведено и от предвидената възможност за становище по жалбата, нито от предвиденото съобщаване на решението на съда на Агенцията по вписванията, което е необходимо с оглед изпълнението на задължителните указания на съда при отмяна на отказа /чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ/, без да е свързано с други правни последици. Качеството на страна на агенцията в производството по обжалване на отказа ѝ не произтича и от новата разпоредба на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че съдът присъжда на страните разноски за производството по реда на ГПК. Производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и безспорно и разноските са за сметка на единствената страна в него – заявителят, съгласно правилото на чл.541 ГПК. Отговорността за разноски е обусловена от качеството на лицето на страна в производството, а не обратното. Следва да се посочи, че придаването на качеството на страна на Агенцията по вписванията при осъществяване на съдебния контрол върху нейния отказ, с право да обжалва позитивното съдебно решение, противоречи на принципите, целите и същността на охранителното производство, включително напълно обезсмисля принципа за бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията, в противовес на дължимото от нея съдействие на заявителите. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,