Определение № 350 от 04.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3070/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 9304 от 22.05.2012 г. по ч.гр.дело № 5896/2012 г. на Софийски градски съд е оставена без разглеждане частната жалба на П. С. Ц., чрез пълномощника адв. П. П. срещу определение, постановено в с.з. на 06.03.2012 г. по гр.дело № 38873/2011 г. на Софийски районен съд, с което е отменено определение от 29.09.2011 г. по същото дело, с което жалбоподателят-ищец е освободен от внасяне на държавна такса по производството и е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса. Срещу постановеното определение в срок е подадена частна жалба ищеца П. С. Ц., чрез адв.Пл.П.. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което делото да се върне на Софийски градски съд за разглеждане на подадената частна жалба по същество. Според жалбоподателя частната жалба е подадена в едноседмичния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 ГПК, тъй като е изпратена по пощата на 13.03.2012 г. Ответниците по частната жалба С. А. Ц. и Г. С. Ц. не са изразили становище по частната жалба. Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С определение, постановено в съдебно заседание на 06.03.2012 г. по гр.дело № 38873/2011 г. на Софийски районен съд е отменено определение от 29.09.2011 г. по същото дело, с което жалбоподателят-ищец е освободен от внасяне на държавна такса по производството и е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса. В съдебното заседание жалбоподателят е представляван от адв. П.. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба вх. № 1012614/16.03.2012 г. от ищеца П. Ц., чрез адв.Пл.П.. Въззивният съд е приел, че частната жалба е подадена след срока за обжалване, предвиден в чл.275,ал.1 ГПК, който е изтекъл на 13.03.2012 г. – работен ден. С оглед на това съдът е върнал частната жалба. Видно от приложените към настоящата частна жалба заверено ксероксно копие от известие за доставяне с обозначен номер PS 1113 00АSН0 6 и с пощенско клеймо от 19.03.2012 г. подател на пощенската пратка – писмо е адв. Пл. П. – процесуален представител на жалбоподателя, а получател е Софийски районен съд с обозначен номер на гражданското дело № 38873/2011 г.на същия съд. В известието за доставяне е отразен подпис на получател и дата на получаване 16.03.2012 г., съответно е поставено пощенско клеймо от 19.03.2012 г. Към частната жалба е приложена разписка за заплатена пощенска пратка № 001396/ PS 1113 00АSН0 6 от адв. дружество П. и Ц., като разписката е с дата 13.03.2012 г. и час за заплащане 18.44. Като взема предвид посочените доказателства – представената разписка за заплатена пощенска пратка от процесуалния представител на жалбоподателя адв.Пл.П. на 13.03.2012 г., която е със същия регистрационен номер, отразен и на известието за доставяне съдът намира, че жалбоподателят е подал в срок частната жалба с вх. № 1012614/16.03.2012 г. до Софийски градски съд. Жалбата е изпратена по пощата на 13.03.2012 г. и на основание чл.62,ал.2 ГПК срока за обжалване по чл.275,ал.1 ГПК не е пропуснат. Поради това обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Софийски градски съд за разглеждане на подадената частна жалба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение