Определение № 654 от 09.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2275/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр.първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД [фирма] против определение № 517/18.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 4546/2013 год. на Софийски апелативен съд,с което,в производство по чл.248 ГПК,е допълнено решение № 1755/20.08.2014 год. по същото дело,като жалбоподателят е осъден,на основание чл.78 ал.3 вр. с чл.48 ал.2 ГПК, да заплати на адвокат Н. А. В. – назначена от въззивна инстанция като особен представител на И. П. П.,конституиран като трето лице – помагач на ЗД [фирма], сумата от 3 890 лева – адвокатско възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство.Жалбоподателят оспорва правилността на определението,с довода за незаконосъобразно назначаване на особен представител на третото лице – помагач,изрично изключено от чл.47 ал. 7 ГПК, препращаща към приложението на чл. 47 ал. 1 – 5 вкл., но не и към чл.47 ал.6 ГПК и при непредявен обратен иск на страната, в подпомагане на която е конституиран.От тук счита и незаконосъобразно присъждането на възнаграждение за процесуален представител, предпоставки за чието участие в производството процесуалният закон не съдържа.Твърди и неспазена формално процедура по назначаването на особения представител – с посочването му от Софийска адвокатска колегия. Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Предвид връщане на съобщение до конституираното трето лице – помагач на ответника - И. П.,с данни че не живее на фигуриращия в справката за адресната му регистрация постоянен и настоящ адрес и след поставяне на уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК,въззивният съд е назначил особен представител на подпомагащата страна,позовавайки се на общата разпоредба, уреждаща предпоставките за учредяване на особено процесуално представителство – чл.29 ГПК. В хода на въззивното производство не е определено и присъдено възнаграждение за назначения особен представител,поради което и на основание чл.248 ГПК,с атакуваното определение е присъдено такова, съобразно минимално дължимия,според Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съобразно цената на предявените искове, размер.Възнаграждението е присъдено като дължимо от ответника – главната страна, по чието искане е конституирано третото лице – помагач, но без последното да е придобило качество на главна страна по обратен иск на ответника срещу него. Частната жалба е основателна. Назначаването на особен представител на третото лице – помагач е незаконосъобразно,поради което и участието на такъв в процеса не е скрепено със законово основание за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.Общата разпоредба на чл.29 ал.3 ГПК не намира приложение при действието на специалните процесуални правила на чл.47 ал.7 вр. с чл.219 ал.2 ГПК.Установяване на необитаване на регистрирания от третото лице – помагач постоянен и настоящ адрес / в хипотезата на привличането му от страна в процеса,а не встъпване по негова собствена воля / е обстоятелство,приравнимо на липса на постоянен адрес,по смисъла на чл.219 ал.2 пр.първо ГПК,което обуславя недопустимост на конституирането. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение