Определение № 9604 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Булмарма“ АД – гр.София, подадена чрез адв. Янкова, срещу определение № 28634 от 15.07.2026 г. по адм. д. № 8671/2026 г. на Административен съд София- град, с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Решение № ПИ-239/01.07.2026г. на директора на ТД на НАП – София, съответно разпорежданията, предмет на административното производство до влизане в сила на съответното решение по настоящото дело и прекратено производството по делото, в тази му част. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Позовава се на разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК за субсидирано приложение на чл.166, ал.4 от АПК. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е било по реда на чл.268 от ДОПК, като е образувано по жалба на „Булмарма“ АД – гр.София срещу Решение № ПИ-239/01.07.2026г. на директора на ТД на НАП – София, в частта, с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане изх. № С260022-035-0174085/11.06.2026г., във вр. с разпореждане изх. № С260022-037-0002597/18.06.2026г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, в частта с която е постановен отказ за погасяване по давност на публични задължения, произтичащи от АУПДВ, декларации обр.6, за ДОО, УПФ, здравно осигуряване и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, декларации по ЗКПО и РА № Р-22002217005577-091-001/21.03.2018г. С жалбата е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на Решение № ПИ-239/01.07.2026г. на директора на ТД на НАП – София, съответно разпорежданията, предмет на административното производство до влизане в сила на съответното решение по настоящото дело. За да остави без разглеждане искането и прекрати производството в тази му част, АССГ е приел, че разпоредбите на глава 27 от ДОПК „защита срещу принудително изпълнение“, уреждащи обжалването на действията на публичния изпълнител пред директора на съответната ТД на НАП, съответно – на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично правомощие на съда да спре изпълнението на изп. дело, респ. на изпълнителните действия на публичния изпълнител. В чл.266, ал.4 от ДОПК е предвидено, че жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Компетентен да спре принудителното изпълнение е публичния изпълнител в изчерпателно изброени случаи по чл.222 и чл.222а от ДОПК. Решаващия орган също може да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя. В заключение е прието, че субсидиарното приложение на АПК и ГПК е допустимо само за неуредените случаи, какъвто случай не е спирането на принудителното изпълнение на публични вземания по реда на ДОПК. Определението е правилно. Правилно АССГ е приел, че в ДОПК има изрична регламентация на защитата срещу принудителното изпълнение, уредена в глава 27 от ДОПК. При тази регламентация, съгласно чл. 267, ал.1 ДОПК решаващият орган разглежда жалба срещу действия на публичния изпълнител и на основание ал.2, т.2 от същата разпоредба може да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя. Съгласно чл. 268 ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от съобщението. Следователно по ДОПК не е допустимо искане за спиране на принудително изпълнение пред съда, а пред съда се обжалва решението на решаващия орган с което се отказва спиране на изпълнението. На това основание искането за спиране на предварителното изпълнение пред съда е недопустимо и правилно е оставено без разглеждане. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Първо отделение