Решение № 6396 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4595/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на ТД Митница Пловдив, депозирана чрез процесуален представител юрк. Бояджиева, против Решение 2654/19.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1285/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на „Хард Карс“ ЕООД е отменено Решение № РТД-3000-618/10.05.2024 г./32-847972 на Директора на ТД Митница Пловдив. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон. Счита, че административният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон, противно на приетото от административния съд. Оспорва извода на съда, според който митническите органи не са съумяли да обосноват наличие на основателни съмнения. Твърди, че при издаване на митническото решение е изчерпан предвиденият в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 ред, съответно правилно митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламента. Акцентира се, че предоставената от митническата служба на САЩ информация, получена по линия на международното сътрудничество, има официален характер, което е пренебрегнато от съда. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против административния акт, както и за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – „Хард Карс“ ЕООД оспорва чрез пълномощник адв. Костов, в писмен отговор, основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на ВКП дава заключение за основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: На 31.01.2023 г. в митническо бюро Пловдив е регистрирана митническа декларация (МД) с MRN 23BG003009198718R0, с която „Хард Карс“ ЕООД e декларирало за свободно обращение употребявани превозни средства със страна на изпращане САЩ, както следва: 1. Лек автомобил марка BMW, модел Х5, шаси 5UXFE43567L039788 с декларирана цена 900 USD и декларирана митническа стойност 3 126,09 лв.; 2. Лек автомобил марка Нисан, модел 370Z, шаси JN1AZEH1FM442587, с декларирана цена 1 300 USD и декларирана митническа стойност 3 861,64 ЛВ; 3. Лек автомобил марка Мазерати, модел Ghibli, шаси ZAM57RTAF1156051, с декларирана цена 2 300 USD и декларирана митническа стойност 5 700,52 лв.; 4. Лек автомобил марка Нисан, модел 370Z, шаси JN1BZ34D28M701434, с декларирана цена 1 200 USD и декларирана митническа стойност 3 677,76 лв. и 5. Мотоциклет марка BMW, модел S 1000 RR, шаси WB10D2105FZ352622, с декларирана цена 800 USD и декларирана митническа стойност 1 654,98 лв. Към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно чл. 70, § 1 Регламент (ЕС) № 952/2013. Поради възникнали съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена е извършена физическа проверка на превозните средства. Изискано е от „Хард Карс“ ЕООД да внесе обезпечение в размер на 20 934,06 лeва. Предприети са действия в съответствие с чл. 140, § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, като с писмо рег. № 32-47576/06.02.2023 г. от дружеството са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност. В отговор, с писмо рег. № 32-48063/06.02.2023 г., е заявено, че „Хард Карс“ ЕООД не разполага с други, различни от представените при вноса документи. В хода на административното производство е възложено изготвяне на експертиза относно пазарната стойност на внесените транспортни средства, която не е кредитирана от митническите органи. С писмо рег. индекс № 32-493247/27.07.2023 г., по линия на международното сътрудничество, от митническата администрация на САЩ са предоставени данни, декларирани при износа на посочените стоки. При извършена съпоставка между така получените данни и декларираните при вноса такива, е установено несъотвествие, като според информацията на американската митническа служба за стока № 1 износната стойност е 1 938 USD, a не 900 USD; за стока № 2 износната стойност е 3 618 USD, a не 1 300 USD; за стока № 3 износната стойност е 7 823 USD, a не 2 300 USD; за стока № 4 износната стойност е 4 678 USD, a не 1 200 USD; за стока № 5 износната стойност е 3 403 USD, a не 800 USD. Съобразно тези фактически установявания, митническите органи са приели, че декларираната митническа стойност на превозните средства следва да бъде отхвърлена. На основание чл. 22, § 6 вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с писмо с рег. № 32-183978/17.05.2023 г. „Хард Карс“ ЕООД е уведомено, че ще се пристъпи към издаване на неблагоприятен индивидуален административен акт. С постъпил на 18.05.2023 г. отговор управителят на дружеството е заявил, че е запознат с констатациите на митническите органи и желае процедурата по издаване на акта да продължи. Към отговора не са приложени доказателства и не са наведени нови твърдения. С Решение № РТД-3000-618/10.05.2024 г./32-847972 на Директора на ТД Митница Пловдив, на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, за вносните стки е определена нова митническа стойност в размери съобразно получените от митническата администрация на САЩ данни. С административния акт са установени задължения за досъбиране в размер на 1 960,03 лв. за мито и 4 680,28 лв. за ДДС. Съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Относно материалната незаконосъобразност на оспореното митническо решение решаващият състав се е аргументирал с обстоятелството, че митническите органи не са обосновали основателни съмнения касателно декларираната митническа стойност на внесените автомобили и мотоциклет. Според съда новата митническа стойност неправилно е определена на основание чл. 74, § 3 от МКС, като не е изчерпана последователността, предвидена в чл. 74, § 2 от МКС. Решението на административния съд е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент, при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. В конкретния случай са констатирани разминавания и противоречиви данни относно декларираната стойност на превозните средства при износа и вноса, поради което, противно на мотивите на административния съд, правилно и обосновано митническият орган е приел, че са налице съмнения относно декларираната митническа стойност, като същите не са отпаднали въпреки извършените допълнителни проверки. Неправилно решаващата съдебна инстанция е счела, че незаконосъобразно митническата стойност на стоките е определена по реда на чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение. Според чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според предвиденото в § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. Противно на изводите на административния съд, в случая митническият орган е мотивирал неприложимост на методите по чл. 74, § 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013. В митническото решение се съдържат съображения, според които, доколкото в случая се касае за употребявани катастрофирали или повредени превозни средства, не е възможно определянето на естеството на стоките, физическите им характеристики, качеството и репутацията им, каквито са изисквания на чл. 74, § 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламента, съобразно дадените легални дефиниции на понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“. В митническия акт се съдържат и мотиви, според които спецификата на стоките изисква отчитане индивидуалността на щетите при всеки отделен случай. По отношение неприложимостта на метода, предвиден в чл. 74, § 2, буква „г“, в акта е посочено, че в конкретния случай се касае за стоки, които са били износени или повредени след производството им, като липсва информация относно предвидените в разпоредбата разходи, които следва да се отчетат при определяне на стойността по този ред. Съобразно изложеното, следва извод, че оспореният административен акт съдържа конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Настощият касационен състав намира, че е изпълнено изискването за мотивиране съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е в тежест на митническите органи, по начин, позволяващ ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които не са приложени един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл Решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/13). По отношение приложимостта на метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да бъдат съобразени дадените с Решение по дело Т-296/25 от 25 март 2026 година на Общия съд разяснения, главното производство по което е идентично от фактическа страна с процесния казус. В решението си Съдът припомня, че резервният метод (или методът „fall back“), предвиден в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, представлява крайно средство за определяне на митническата стойност на съответната стока, в случай че деклараторът не предостави достатъчно точна или надеждна информация, която позволява да се определи тази стойност въз основа на основния метод, предвиден в член 70, параграф 1 от посочения кодекс, или на вторичните методи, предвидени в член 74 (т. 25). Следователно с оглед на целта и формулировката на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза понятието „налични данни на митническата територия на Съюза“ трябва да се тълкува разширително като отнасящо се до фактическата наличност на данни в смисъл, че митническите органи на Съюза могат да разполагат с тях за целите на определянето на митническата стойност на дадена стока. От това следва, от една страна, че понятието „налични данни на територията на Съюза“ не може да се ограничи до данните, събрани в рамките на Съюза. В този смисъл фактът, че данните произхождат от трета държава, не изключва възможността те да представляват „налични данни на митническата територия на Съюза. Такъв е случаят по-специално, когато става въпрос за данни относно декларираната при износ цена на стока, които са предоставени от митническите органи на държавата на износа въз основа на международно споразумение, уреждащо митническото сътрудничество между Съюза и тази трета държава, каквито са Споразумението относно митническо сътрудничество Канада—ЕС и ВИТС Канада—ЕС, които предвиждат взаимопомощ по митнически въпроси“ (т. 26, т. 27 и т. 28). С оглед тези съображения на Съда, по поставения първи преюдициален въпрос по дело Т-296/25, е даден положителен отговор, а именно – член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. Следователно информацията за декларираната износна цена на превозните средства, предоставена от американските митнически власти, която значително надвишава цената, посочена от вносителя в МД и представените фактури, представлява „налични данни“ по смисъла на чл. 74, § 3 Регламента, получената по линия на межународното сътрудничество. Следва да се акцентира, че полученият отговор от американските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма, поради което е годно доказателствено средство. В действителност, представената електронна информация за износ (Electronic Export Information) (л. 195 – л. 198), в която са отразени износните стойности на превозните средства, възприети от митническия орган за митнически стойности на осъществения внос, представлява извлечение от електронен регистър на американската митническа система за деклариране на износ. По делото обаче е представено писмо от служител на офиса в България на Службата за митническа и гранична защита (Custom and Border Protection) (л. 201), в потвърждение факта, че посочената информация, е официалната стойност, декларирана при износ на стоки от САЩ за България. В писмото се съдържа уточнение, според което стойността на стоките е точно стойността, посочена в електронната информация за износа, като се определя от оригиналните фактури, предоставени от декларатора, които са част от задължителните документи за износ от САЩ, поради което не е необходимо да се съхраняват фактури и придружаващи документи. В тази връзка и при преценка относно допустимостта на използвания метод за остойностяване по чл. 74, § 3 вр. чл. 144, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, следва да бъде съобразено даденото с т. 32 от Решение по дело Т-296/25 разяснение, според което „при определянето на митническата стойност съгласно член 74, параграф 3 ... трябва да се признае, че органите разполагат със свобода на преценката при прилагане на резервния метод (или метода „fall back“), който трябва да се прилага при спазване на принципите и разпоредбите, изброени в член 74, параграф 3 от посочения кодекс. Всъщност член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза гласи, че митническата стойност се определя чрез разумни способи, съответстващи, първо, на Споразумението за митническото остойностяване, второ, на член VII от ГАТТ от 1994 г. и трето, на дял II, глава 3 от посочения кодекс относно стойността на стоките за митнически цели. Нито Споразумението за митническото остойностяване, нито правото на Съюза изключват възможността митническите органи на държава — членка на Съюза, да определят митническата стойност на дадена стока чрез прилагане на резервния метод (или метода „fall back“) въз основа на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока с местоназначение в митническата територия на Съюза (т. 32). В случай като разглеждания в главното производство, използването на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока като тази, чиято митническа стойност се определя на основание член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, не противоречи на забраната по член 7, параграф 2, буква б) от Споразумението за митническо остойностяване. Всъщност, макар тази разпоредба, възпроизведена в правото на Съюза в член 144, параграф 2, буква б) от Регламент за изпълнение 2015/2447, да забранява определянето на митническата стойност въз основа на „система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две алтернативни стойности“, тя по никакъв начин не забранява използването на декларираната цена при износ на същата стока, ако това е единствената налична за митническите органи стойност, по-специално с оглед на наличието на основателни съмнения относно истинността на първоначално декларираната стойност съгласно член 70 от Митническия кодекс на Съюза. (т. 36) Накрая, следва също да се отбележи, че доколкото декларираната цена при износ, съобщена в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, по принцип съответства на реалната стойност на дадена стока, използването на тази цена не противоречи и на забраната за определяне на митническата стойност въз основа на произволно определени или фиктивни стойности, съдържаща се в член 7, параграф 2, буква ж) от Споразумението за митническо остойностяване, както и в член 144, параграф 2, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/2447, което запитващата юрисдикция следва да провери (т. 37). В заключение Общият съд, по поставения втори въпрос, е приел, че член 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. При съобразяване даденото от Общия съд тълкуване, следва да се приеме, че митническият орган е мотивирал приложимостта на метода по чл. 74, § 3 от Регламента, използвайки данните за декларираната цена при износа на процесните превозни средства, предоставени от митническите власти на САЩ. Тези данни представляват допустим източник на информация, попадат в обхвата на „наличните данни“ и тяхното използване съставлява признат от правото на ЕС разумен способ за остойностяване в хипотезата на резервния метод, което обуславя законосъобразност на издадения административен акт. Предвид на изложеното, решението на административния съд е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу митническото решение. Разноски: С оглед резултата по спора, в полза на касатора следва да се заплатят сторените разноски пред двете съдебни инстанции. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, „Хард Карс“ ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на Агенция „Митница“ сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро за всяка съдебна инстанция, както и 27,16 евро държавна такса, или общо 231,68 евро. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение