Определение № 398 от 27.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2014 г.

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от от Е. И. П. чрез адв. П. И. и от ЦДГ „С.”, представлявана от директора Е. П., чрез адв. П. И. срещу въззивно решение № 834/10.12.2013 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1020/2013 г., в частта, с която са уважени исковете на И. Д. К. и в частта на присъдените съдебноделоводни разноски. Излагат се доводи за недопустимост на решението, както и за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна И. Д. К., чрез адв. Т. В., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за квалификацията на иска за обезщетение за вреди от дискриминация, която е установена по реда на Глава ІV, раздел І от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), с решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Разрешаването на този въпрос е част от въпроса по т. 1Г на Тълкувателно дело № /2013 г. на ВКС и ВАС: на кой съд – административен или граждански, са подсъдни делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането. Разрешението има отношение и към допустимостта на исковото производство, съответно на въззивното решение, предмет на касационната проверка. До постановяване на тълкувателно постановление, производството по настоящото дело следва да бъде спряно. Мотивиран от горното, съдът